неделя, 26 октомври 2008 г.

ВЪСТАНИЕТО НА АСЕНЕВЦИ.


Много преди нашествието на норманите през 1185 г. Византия загубила контрол над Северна България. В обширната област между Дунав и Стара планина, наричана в официалните документи Паристрион, се разпореждали дребни феодали. Принудено често да се брани от връхлитащите го варвари, местното население привикнало да носи оръжие и да поддържа висок боен дух. Посочените обстоятелства дават отчасти отговор на въпроса защо в края на XII в. центърът на съпротивата се преместил от Македония в Мизия. Сред пъстрата мизийска аристокрация се откроявали двамата братя Теодор и Белгун-Асен. Стълкновенията с унгарци и нормани говорели за намалената ударна сила на византийското оръжие. Това подхранвало надеждата, че в евентуални военни действия срещу империята българите могли да се надяват на успех. Асеневци се явили при император Исак II Ангел и му поискали „едно малодо-ходно място", както и да бъдат зачислени в списъците на византийските стратиоти. Приемът бил хладен, последван от груб отказ. Асеневци напуснали лагера, заплашвайки с бунт. Заплахата не била емоционално празнословие, доказва го историографът Никита Хониат. Обидата на Асеневци и всеобщото недоволство от Извънредният данък (засягал предимно българите), данъчните чиновници лесно прераснали в открит бунт. За него съдействал и разпространеният слух, че покровителят на солунчани св. Димитър напуснал града и станал закрилник на българите. В края на месец октомври, когато се чествал празникът на св. Димитър, при освещаването на новопостроения храм двамата братя обявили началото на бунта с/у ромейската власт. Никита Хониат пише, че „сам Бог е съблаговолил да дари българите със свобода". Сред народа се засилвало решението, че „не е вече време да се седи, а трябва да се вземе оръжие и дружно да се върви срещу ромеите. Теодор се провъзгласил за цар на българите. След коронацията Теодор приел името Петър в чест на царя светец Петър I.
Наскоро след това въстанието обхванало цяла Северна България. освободените градове бил Велики Преслав - „твърде старинен град, цял от печена тухла", както ни съобщава Никита Хониат. Константинопол не успял да реагира поради заетостта му с отцепника Исак Комнин в Кипър. През лятото на 1186 г. командването на имперските войски поел лично император Исак II. Възползвайки се от падналата мъгла, ромеите преминали необезпокоявани старопланинските проходи. Асеневци не разполагали с достатъчно сили и бързо се оттеглили северно от Дунава. Скоро братята вече били в преговори с куманите за общи действия. ЗАВЪРШЕК НА ВЪСТАНИЕТО
През есента на 1186 г. българо-куманските войски нахлули в Тракия, като се разделили на два отряда. Единият, под командването на Добромир Хриз (сподвижник на Асеневци), се отправил към Македония, където се очаквало да вдигне на оръжие местното българско население, а другият останал да действа в Източна Тракия. През пролетта на 1187 г. византийските се насочили към яката Ловешка крепост. Неочаквано за императора обаче обсадата се затегнала, което го принудило да започне мирни преговори. Според постигнатото споразумение българите се задължавали да изпратят като гарант за мира във византийската столица най-малкия от братята Асеневци - Йоаница, наричан още Калоян, а императорът признавал властта на Асеневци над Мизия. Веднага след това Асеневци се заели да подновят старите крепости, да построят нови, както и да поставят гарнизони в повечето от тях. Като столица на възобновената държава се утвърждава Търново, град естествено защитен и недостъпен Международната обстановка дала надежди на Асеневци, че се откриват възможности да решат поне две от целите на освободителното движение: обединението на всички български земи под скиптъра на Търновския цар и признаването на царската титла от авторитетна международна инстанция. Удобен повод Асеневци съзрели в очакваното преминаване през българските земи на германската кръстоносна армия под предводителството на император фридрих I Барбароса.Тогава при германския император се явили пратеници на българския цар Петър, които предлагали помощта си на германците срещу очакваното приз-наване на владетелските им титли. Преговорите не постигнали нищо.
За урок на българите след изтеглянето на немците император Исак II подготвил голям поход срещу Търново. Фалшив беглец от града известил императора, че от север в помощ на обсадените прииждат многолюдни кумански отряди. Императорът заповядал незабавно изтегляне, но на връщане при Тревненския проход войската му била внезапно нападната и почти напълно разгромена.Година по-късно цар Асен, бил покосен от ръката на заговорника Иванко. Убиецът бил прогонен от Търново и на престола отново застанал Петър. Но само след година той също станал жертва на боляри заговорници. Със смъртта на цар Петър приключило освободителното движение на Асеневци. Когато властта поел най-малкият от братята, наскоро завърналият се от Константинопол Калоян, държавата притежавала достатъчно сили, за да посрещне новите изпитания.

Няма коментари: