Скрабадясъл Прабадъгъл

2010-03-23T21:38:00.001+02:00

Научен анализ на женски индивид

2010-02-08T20:05:00.001+02:00

ЕЛЕМЕНТ : Човек от женски пол
ХИМИЧЕСКИ ЗНАК : WO
ОТКРИВАТЕЛ : Адам
АТОМНО ТЕГЛО : Приема се за 118, но е известно че теглото варира от 100 до 160 либри
(Познати са и мутации, които превишават 400 либри!) забележка: 1 либра (lbs) = 0,45359 килограма
НАЛИЧНОСТ : Изобилни количества във всички населени места
УТВЪРДЕНА ФОРМУЛА : 90:60:90

ОСОБЕНОСТИ : Голямо декоративно предназначение, особено като допълнение в спортен автомобил Най-големият известен разточител на средства Може да осигури прекрасна почивка и отдих или да бъде продължителна причина за социално пропадане и еприятности

ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА : Състои се от повърхности, често покрити с различни оцветители
Кипва или замръзва без видима причина Разтапя се, ако е приложено към нея подходящо отношение Вгорчава се при неправилна употреба Намира се в разнообразни състояния вариращи от обикновена руда до непокътнат метал Диамагнетик, но се привлича от банкови средства.
Може винаги да упражнява емоционален натиск в необходимата точка В естествено състояние вида варира значително, но формата е често изкуствено променена, за да съотвества на представите за идеалния екземпляр. Но подобни трансформации могат да
бъдат открити само от опитно око.
В някои случаи започва натрупване на тегло и придобиване на вид от погълната баскетболна топка, с последващото произвеждане на копия като от копирна машина.

ХИМИЧНИ СВОЙСТВА : Проявява голям афинитет към злато, сребро, платина и скъпоценни камъни.
Способна е да усвоява значителни количества от скъпи субстанции Може да експлоадира спонтанно ако се намира в компанията на мъж.
Неразтворима в течности, но увеличава активността си при насищане с алкохол.
Характеристиките се подобряват значително ако образецът е поставен на тъмно.

ОПИТНИ ДАННИ : Обикновено порозовява ако бъде изненадана в естествно състояние
Позелянява ако се намира около по-добър от нея екземпляр.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ : Много опасни, освен ако не са в опитни ръце. Необходимо е да се използват с огромно внимание и търпение ако експериментът отива към успешен край.
Незаконно е да притежавате повече от един постоянен екземпляр, но известно разнообразяване е позволено.
Преди да се разделите с постоянния си екземпляр потърсете подходящ съвет, защото ЕКЗЕМПЛЯРЪТ Е СПОСОБЕН ДА ИЗТОЧВА КРЪВТА ОТ ВЕНИТЕ ВИ НЕОПРЕДЕЛЕНО ДЪЛГО

Пуйка с уиски (рецепта за мъже)

2010-02-01T20:30:00.002+02:00

Необходими продукти: една пуйка около 5 кг (за 6 души) и една бутилка уиски. Необходими са още сол, пипер, червен пипер, зехтин и тънко нарязана сланина.

Приготвяне: Пуйката се намазва със зехтин и се наръсва обилно със сол, пипер и червен пипер. Покрива се със сланината и се връзва. Фурната се подгрява до 200°C. Наливате си една чаша уиски и я изпивате за кураж. Поставяте пуйката в една тава и я бутвате във фурната. След това си наливате бързо още две чаши уиски и пиете за сполука. След 20 мин поставяте термостата на 250°C, да бръмчи здраво печката. Наливате си още три чаши уиски.
…

След охоло шас отварте, обръщшште и глеееаш печенто. Фащшште шшшишшшето и ссссипвашшш няколк глътк – хлъц! След ощшшт едн шшшас фниматлно залитат към печката и обръщшшт пуйкта. Внимайте дан си згорит ръцет н шибанта врата. Сипвашшшс ощ едно уйск и така… Пуйкт ощшш три шшшас оставвв фурнат (няа значен колк) и всек дест минът хоишшш д пикаеш. Ако мойшшшш, плзишшшш към фурнт и вайшшшш мисссиркт. Ошшшт една глътк и па опитвшшш да измкншшш тават. Вдигшшш пуйкт от земят и внимаашшш да н паднишшш на хлъзгъвя под. И да паднишшш, няа значен, ссслагшшш жжживотнт в тават…
…

Спиш. На следващия ден пуйката се яде със студена зелева чорба и аспирин.

Благо Митрев: Нефтохимик се връща в "А" група до 4 години

2010-01-28T15:59:00.002+02:00

Двама опитни футболисти със стаж в елитната “А” група ще подсилят състава на възродения “Нефтохимик 1986”. До края на шампионата в Югоизточната “В” група с екипа на “шейховете” ще играят известните от близкото минало Костадин Джамбазов и Михаил Христов. Това съобщи днес на официалния брифинг с медиите новият изпълнителен директор на клуба Благо Митрев. До края на календарната година фирмата спонсор “Евробилдинг Инжинеринг” е осигурил необходимите финансови средства, като вече има отделен бюджет за издръжката на “Нефтохимик”. Привлечени са още три спонсора.
Коце Джамбазов е бивш футболист на “Черноморец”, където играе пет сезона и половина. Той е носител на купата на страната през 2004 г. с “Литекс”, подвизавал се е още с екипа на “Нафтекс”, “Славия”. Полузащитникът направи отлично представяне в Кавказката република, където с “Хазар-Ленкоран” спечели купата на страните на ОНД през 2008 г. Тогава Джамбазов получи орден от президента на Азербайджан Илхам Алиев. Освен държавното отличие бургазлията бе удостоен и със званието почетен гражданин на Баку.
Офанзивният полузащитник Милен Христов също има богат опит на заления терен. Освен в “Нафтекс” играл е още в “Спартак”/Вн/, “Черноморец 919”. Финалист е за купата на страната през 2000 г. с “Нафтекс” и този финал е достатъчен на “шейховете”, за да участват в турнира за купата на УЕФА. Милен Христов има три мача за младежкия национален отбор.
Останалите нови попълнения в “Нефтохимик”, които ще се изграждат и развиват край опитните футболисти, са възпитаниците на Детско-юношеската школа Жулиен Парушев, Светослав Козаров/шампиони с юношеския тим на “Нафтекс” през 2008 /, Георги Алексиев и Антонио Тодоров, който идва от “Странджа-Металург”/Средец/.
По време на пресконференцията стана ясно, че основната цел пред ръководството на “Нефтохимик” е да са работи по възстановяването и възраждането на Детско-юношеската школа. В момента има три задължителни формации и ще се събират нови групи. Треньори ще са Ганчо Евтимов, Костадин Джамбазов и Станчо Цонев. Работи се още за спортната база, но все още няма конкретни решения. Разговорите с обищната са положителни, заяви Благомир Митрев.
“В близките 1-2 години няма да търсим връщане в професионалния футбол. Има изисквания като изграждане на ДЮШ, стадион и т. н., които трябва да изпълним и тогава да осъществим основната си цел- връщането на “Нефтохимик” там, където е мястото му- в елита”, каза изпълнителният директор на “шейховете”.
Гости на брифинга бяха и фенове на “Нефтохимик”, които поканиха ръковдството на футболния клуб да присъстват на учреждаването на новия фен клуб. Срещата, на която ще се изберат председател и отговорници, ще се проведе в неделя, 31 януари, в конферентната зала на хотел “Космос” от 18.00 часа.
Първата контрола, която “шейховете” ще изиграят, е срещу “Несебър” в събота/30 януари/.

25 Ноември - Ден на св. Климент Охридс

2009-11-25T09:48:00.005+02:00

Ден на св. Климент Охридски На този ден Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Денят е и патронен празник на Софийския университет.

Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Но най-голямата му заслуга на български средновековен учен е в съставянето на "кирилицата", именно затова и първият съвременен университет в България носи неговото име "Свети Климент Охридски".

Свети Климент Охридски е първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди срещата му с българския княз Борис I са оскъдни. Историците считат, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г., затова и по-късно го срещаме във Великоморавия като техен ученик.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след това заедно с Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Източниците свителстват че е изгонен към края на 885 или 886 на сал «от три липови дървета» по Дунав пристига в тогава граничещата с Моравия, България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и Горазд.

Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски. Наум, по-старши e оставeн в столицата, където става родоначалник на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в областта Кутмичевица като учител. За седем години (886-893) той обучава на глаголица и пише "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ.

Наум заема неговият пост на учител в Кутмичевица, а след 7 години когато той умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент».

Бързо след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.

Международният фолклорен фестивал в Бургас на седем сцени

2009-08-19T14:42:00.002+03:00

* За първи път от 25 години химнът на фестивала ще звучи на живо в Летния театър в изпълнение на Еркечките баби

“Да съхраним завещаното от дедите ни и го предадем на децата си!” – под това мото ще премине следващата седмица /24-28 август/ в Бургас, когато за 37-ми път в града ни традиционно ще се проведе Международният фолклорен фестивал, организиран от Община Бургас. Тази година гостите и жителите на града ще се срещнат с традициите и фолклорното богатство на 11 държави от цял свят. Това са: Израел, Индия, Италия, Латвия, Полша, Словакия, Русия, Сърбия, Македония, Хърватска и, разбира се, България. Това беше обявено днес, 19.08. по време на пресконференция с участието на Йорданка Ананиева, зам.-кмет "Култура и образование” и творческите двигатели на фестивала - Пламен Каров /режисьор/ и Георги Райков /сценарист/.

37-мият Международен фолклорен фестивал ще се проведе на седем открити сцени в града – традиционните сцени на Летния театър и "Охлюва”, както и специално построени за фолклорните прояви естради пред Летния театър, пред сградата на Общината и в кварталите "Меден Рудник”, "Славейков” и "Изгрев”.

Концерти в Летния театър ще има през петте фестивални вечери. Те са с начало 20 ч., всяка с различна тематика. Първата е посветена на българските традиции и фолклор и ще представи едни от най-добрите фолклорни гласове на България - Янка Рупкина, Калинка Згурова, Лазар Налбантов, както и много други български изпълнители. Втората вечер е посветена на побратимените на Бургас градове – състави от Риека /Хърватска/ и Краснодар /Русия/ ще пристигнат в Бургас по специална покана на кмета Димитър Николов. През третата и четвъртата вечер ще се срещнем с многообразието на фолклора на всички останали държави-участници. Фестивалът ще завърши с галаконцерт под мотото "Фолклорът - пътят ни към бъдното”. За водещ на концертите организаторите са поканили големия бургаски актьор Пламен Манасиев.

"Първата фестивална вечер ще поднесе специален подарък на гостите на фестивала”, сподели Пламен Каров. "За първи път на сцената на Летния театър химнът на фестивала "Прехвръкна птичка” ще прозвучи в изпълнение на група за автентичен фолклор от с. Еркеч – изворът, откъдето Филип Кутев черпи вдъхновение за създаване на песента”.

Концертите на останалите шест открити сцени в града са на 25, 26 и 27 август от 19 ч. През първия и последния ден на фестивала по улиците на Бургас ще преминат станалите традиционни за фестивала дефилета на всички участници във фестивала - над 300 човека. Те ще тръгнат в 18 ч. от площад "Тройката” и ще преминат по ул. "Александровска” и "Богориди” през Морската градина до Летния театър.

Концертната програма на фестивала ще бъде съпътствана и от демонстрация на традиционни български занаяти. Всеки ден от 17 ч. пред Летния театър и от 10 до 13 ч. в Етнографския музей гостите и жителите на Бургас ще могат да наблюдават плетене на рибарски мрежи, връзване на моряшки възли, работа с грънчарско колело, тъкане, изработване на кожени изделия и кукерски маски, медникарство и др.

За 11-ти път тази година в рамките на фестивала ще бъде връчена националната награда "Нестинарка” - за изпълнение и популяризиране на български песенен фолклор. Носителят й ще бъде обявен през първата вечер на фестивала, в Летния театър.

Организаторите на фестивала обещаха един истински празник за града през следващата седмица и използваха възможността да поканят всички жители и гости на града да го посетят, за да се докоснат до извора на фолклора.

Международният фолклорен фестивал в Бургас води началото си от 1965 г. Започнал като Балканиада на народните песни и танци, за кратко време той се разраства, а неговият престиж се издига и затвърждава през годините. Фестивалът няма конкурсен характер. Неговата цел е да запознае хората с различните фолклорни традиции от цял свят и по този начин да допринесе и за тяхното съхраняване и обогатяване.

СЛАВНИЯТ НЕФТОХИМИК СЕ ВЪЗРАЖДА НА ЮГОИЗТОК С МАЧ В ДОЛНО ЕЗЕРОВО

2009-08-15T11:14:00.002+03:00

В неделя от 18.00 часа Нефтохимик 1986 започва похода си към връщането на славното минало на този бургаски тим. Това е началният час на мача им с Хасково от първия кръг на Югоизточната В група. Двубоят ще се играе в Долно Езерово, на стадион „Червено знаме”, който феновете твърдо са решени да прекръстят на „Зелени знамена”. От бургаския клуб вече са разлепили 1000 плаката за предстоящия мач на Нефтохимик 1986. Още 1000 плаката са разлепили по улиците на града и феновете на „зелените”. Според привържениците Бургас е „позеленял”. От всеки плакат освен часа, датата и мястото на срещата има и призив към населението на град Бургас да подкрепи славния някога тим. Канят се всички ветерани на отбора и феновете да присъстват на първия мач от похода към завръщане в професионалния футбол.

От клуба ще раздадат много тениски, шалове и знамена, които да помогнат при подкрепата на тима. Феновете пък организираха среща с Ивайло Вълчев, известен с пристрастията си към отбора. Беше му подарена фанелка на отбора преди концерта на Слави в Бургас.

На снимките: Известният фен Нефчо връчва екип на любимия отбор на Ивайло Вълчев в присъствието на изпълнителния директор Милен Георгиев. Във втория кръг Нефтохимик 1986 ще гостува в Равда на местния тим.

ФК НЕФТОХИМИК

2009-07-10T13:08:00.002+03:00

Днес (09.07.2009) се състоя една от най-дългоочакваните срещи за феновете на Нефтохимик. След години на страдания и мъки, години на преименуване, смяна на официалните ни цветове на екипите, годините на унижения, лъжи, подигравки и всевъзможни неприятни сценарии от М.С и неговите подопечени, днес ние присъствахме на едно ново начало, надявам се.
Около 40 ентусиазирани фена се срещнаха с ръководството на ФК НЕФТОХИМИК. От страна на отбора бяха Жоро Танев – собственик, Станчо Цонев – технически директор, Милен Георгиев – изпълнителен директор.
В резюме ще ви изложа най-важното – отбора се събира на 1-ва тренировка на 13.07 от 18.00 часа в Д. Езерово, там засега ще се играят официалните срещи,ще се монтират 1000 зелени седалки и допълнително още няколко хиляди при нужда, в което не се и съмняваме. Ще има изненади за феновете за 1-ият домакински мач.
Отборът е 100 % собственост на Жоро и Мартин(партньорът му в Евробилдинг). Вчера са подписали договор със Събев, с което отбора става 100 % приемник на бившият Нафтекс, бивш Нефтохимик – нещо изключително важно от гледна точка на идентичност! Засега искат да се кара по-спокойно, не желаят конфронтация с Урода, имат си техните причини, но Милен е голям мечтател и ни зареди със закачки и смели идеи.
Идеята е, за есенният полусезон отбора да играе главно с ветераните, към които ще се привлекат няколко млади момчета, а след равносметка и очаквана помощ от Общината може да се погледне и за нещо по-сериозно. Призоваха да не очакваме грандиозни неща сега, искат да се кара по-спокойно, а според ситуацията ще се вдига летвата на очакванията.
В отбора са поканени да играят почти всички, за които се сещате, носили ни радост преди 10-ина години.
Станчо ще отговаря за организацията за мачовете.
Всички говориха доста позитивно, надяват се на подкрепа на този отбор и гледат с големи надежди на нашето общо бъдеще – надявам се успешно.

Помните ли това?

2009-07-06T18:06:00.002+03:00

Така е! Няма справедливост на този свят.Имаше нещо,което някога обединяваше всички бургазлий.едно явление,което те караше да се чувстваш горд,че си роден в този град. И всичко беше като в приказка. Чакаш събота да дойде и да се грабнеш с приятели и да отидеш на стадион Нефтохимик за да се наслаждаваш на великата игра с любимия си отбор, с любимите си хора в любимия си град. Никой не вярваше,че това ще свърши. Че този отбор,който е бил до теб през цялото ти детство и ти си бил до него и си треперил от любов ще бъде погазван с години. И все пак ти се надяваш, че всичко ще е наред.Гаврят се, но ти си оптимист. Спомняш си празниците със зеления отбор и вярваш,че не може това да е края. Е! Може. И думите са излишни. Може би това ще даде отговор какво е било за нас да си тук. До любимия си отбор.
R.I.P. ОБИЧАМЕ ТЕ! ПОЧИВАЙ В МИР!!!

ЧРД Красимир Радков

2009-04-24T12:05:00.001+03:00

Красимир Радков (Краси Радков) е български комедиен актьор. Роден е на 24 април 1971 г. във Враца, където завършва езикова гимназия с испански език. Дипломира се в НАТФИЗ — София, през 1994 г. в класа по куклено актьорско майсторство на проф. Николина Георгиева. От 1995 до 2000 г. работи в Драматичния театър — Враца, а от 2000 — в Сатиричния театър “Алеко Константинов”. Има над 30 роли с две номинации за Аскеер. През 2003 г. участва във филма от САЩ — „Аз съм Дейвид“ на режисьора Пол Фейг.

От 2004 г. работи в „Шоуто на Слави“ и в театър Мелпомена. В „Шоуто на Слави“ Радков прави много скечове както на измислени герои, така и на съществуващи личности. Играе еднакво добре и мъжки и женски роли.
Актьорски превъплъщения
Става много популярен с комедийната продукция „Павета“. Сред актьорските превъплъщения на Радков в „Шоуто на Слави“ са:

Футболистът Гацо Бацов от Бацова махала е сатиричен образ на футболист или просто човек от народа, често появяващ се в шоуто, за да коментира актуални събития от футбола. Гацо говори на врачански диалект. „Смисълът на живота“ според Гацо Бацов е киселото „зейе“, „сиреньето“, „пиеньето и яденьето“ като цяло и „сгодните женици“. Гацо Бацов заявява, че е играл в отборите: Бацова Махала, Депортиво Лисичери, Левски, Челси, Реал Мадрид, както и за българския национален отбор.
Сред популярните изрази на Гацо Бацов са: „Жик так, баце!“, „Ми къ а мислиш ти таа работа?“, „Нема ли кръв, нема фал, я така играем!“, „Къде отиваш ти може би, на работа едва ли не?“.
Професор Хулиган Кучков — сатиричен образ на проф. Юлиан Вучков и воденото от него предаване „Размисли и страсти“
Рапърът Цеко Сифоня
Отец Нафарфорий („да го еВа“)
Шиле Попйорданов („В Русия съм, в Русия съм…“)
близнаците Шишо Бакшишо („Днес караш със 120, утре те карат с 20“) и брат му Мишо Бакшишо („Днес пиеш червено вино, утре ти прелеят червено вино“)
учителят Макаренко Макаренков („Кой тропа там, бе?“)
водопроводчикът Канналин Цолов(„Как без плюнка ша вкараш тръба 2 цола в муфа-цол и половина“)
Баба Вуна („Дай на баба да те цунка!“)
Братан Братанов — Принципа („Аз съм Братан Братанов — Принципа и търпя само супер-готино отношение“)
Станислав Христов Христосков („Абе, къде е Батко???“)
Леонид („И те така…“)

Христос воскресе! Воистина воскресе!

2009-04-19T11:04:00.002+03:00

Христос възкръсна от мъртвите,

като със смърт смъртта потъпка

и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

– Христос воскресе!

– Воистину воскресе!

Православният свят отбелязва най-големия християнски празник - Възкресение Христово. Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия. Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат,Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.

Юдейските свещеници се противопоставят на „самопровъзгласилия се“ Божи син и го обявяват за престъпник. Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.

Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат. Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове „Осанна“ (Слава), сега се обърнала се срещу него и крещяла „Разпни го“. Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.

В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.

В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос. Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал- неоспоримото доказателство, че той е Божият син.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца- символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година. Обредните хлябове за празника се месят на Велики Четвъртък и се украсяват с различни шарки от тесто.

През празничните дни на Великден се посещават кумовете и родителите, като се носят яйца и козунаци, за да им се засвидетелства почитание и обич.

Послание от църквата

С неизмерима радост в сърцата и преклонение пред величието на Божия промисъл днес отново можем да се поздравим с победния възглас, разнесъл се властно над вселената в утринта на Христовото Възкресение! Защото Христос наистина възкръсна, а с това по най-категоричен начин засвидетелства, че Той е Господ Вседържител на света и на живота. С Неговото славно Възкресение по думите на апостола: “смъртта биде погълната с победа” (1 Кор. 15:54), а всички ние, които вярваме в Него и изповядваме пред света Неговото име, получихме неизменен залог за живот, при това за “живот вечен” (Йоан. 3:16).

Всепобедното Христово Възкресение е онази неоспорима истина от богочовешката история, която Църквата почти две хилядолетия не престава да възвестява в целия свой дълъг и неравен път през бурите на света. В лицето на Богочовека Иисус Христос победата на живота над смъртта стана не само факт, но и категоричен отговор на безкрайните въпроси, тревожещи будното съзнание на всеки от нас: “Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). Какво по-ясно свидетелство и каква по-ярка проява на всеопрощаващата Божия любов към света и човека? Коя друга вяра и коя идеология дава на хората по-голям залог и надежда за вечен живот, при това живот в Царството на Онзи, Който в проява на същата тази Своя безгранична любов сътвори света и всичко в него!

В този свят обаче, поради гордостта и непослушанието на човека, от векове властват грехът и смъртта. И тяхната власт е толкова силна, че не можеше да бъде победена единствено със силите на човешката несъвършена праведност. Нужна беше категоричната намеса на Самия Бог и тя дойде “когато се изпълни времето” (Гал. 4:4) в Лицето на Неговия Единороден Син нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Сам Той, в решителен сблъсък със злото и смъртта, възвести победата на живота и възстанови немощните човешки сили за решителна промяна на потъналия в грехове и безнадеждност свят. А най-голямата сила, която Христос даде на човеците, беше силата на вярата, защото по думите на боговдъхновения евангелист: “тази е победата, която победи света нашата вяра” (1 Йоан. 5:4).

Христовото Възкресение е победа на вечния живот над смъртта.

Христовото Възкресение е събитието, което единствено осмисля историята на света и човека. Христос прие смърт и възкръсна “за живота на света” (Йоан. 6:51). В Него грехът беше победен и умря, за да може всеки от нас да възкръсне за живот, освободен от властта на смъртта. А тази свобода придобиваме в познанието за Иисус Христос, Който е самата Истина и Който каза на учениците Си: “познайте истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). В знак на желанието Си да спаси всички ни, Той ясно и недвусмислено казва: “Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откр. 3:20-21).

Братя и сестри,

Славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос е победа, която Той ни дарува победата от робството на греха. В този Завет, изкован в победата над смъртта, са и познанието на истината, и неотделимата от нея свобода свобода не само от неизбежността на смъртта, но и от тежестта на скърбите на този свят. За всичко това сме длъжни днес заедно с апостола “да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа” (1 Кор. 15:57).

Как казват "Христос Воскресе!" по света

“... Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.”
Евангелие на Иоан, 11:25

На Великден християните по цял свят изразяват увереността си в това на всички езици.

На български:
Христос Воскресе! Воистина Воскресе!

На македонски:
Христос Воскресе!! Навистина Воскресе!

На сръбски:
Христос Вaскрсе! Ваистину Вaскрсе!

На словашки:
Christos vstal zmrtvych! Skutocne vstal!

На чешки:
Kristus Vstal A Mrtvych! Opravdi Vstoupil!

На албански:
Krishti u ngjall! Vertet u ngjall!

На унгарски:
Krisztus feltamadt! Valoban feltamadt!

На руски:
Христос воскресе! Воистину воскресе!

На украински:
Христос Воскрес! Воістину Воскрес!

На белоруски:
Хрыстос Уваскрос! Сапраўды Ўваскрос!

На полски:
Chrystus Zmartwychwstal! Prawdziwie Zmartwychwstal!

На литовски:
Kristus prisikele! Tikrai prisikele!

На латвийски:
Kristus (ir) augsamcelies! Patiesi vins ir augsamcelies!

На латински:
Christus resurrexit! Resurrexit vere!

На английски:
Christ is Risen! Indeed He is Risen!

На шотландски:
Tha Criosd air eiridh! Gu dearbh, tha e air eiridh!

На ирландски:
Ta Criost eirithe! Go deimhin, ta se eirithe!

На немски:
Christus ist auferstanden! Er ist wahrhaftig auferstanden!

На норвежки:
Kristus er oppstanden! Han er sannelig oppstanden!

На датски:
Kristus er opstanden! Sandelig Han er Opstanden!

На исландски:
Kristur er upprisinn! Hann er vissulega upprisinn!

На шведски:
Kristus ar uppstanden! Ja, Han ar verkligen uppstanden!

На фински:
Kristus nousi kuolleista! Totisesti nousi!

На френски:
Le Christ est ressuscite! Il est vraiment ressuscite!

На португалски:
Cristo ressuscitou! Em verdade ressuscitou!

На есперанто:
Kristo levigis! Vere Li levigis!

На италиански:
Cristo e risorto! E veramente risorto!

На румънски:
Hristos a inviat! Adevarat a inviat!

На грузински
Kriste agsdga! C\'esmarit\'ad agsdga!

На испански:
Cristo ha resucitado! En verdad ha resucitado!

На гръцки:
Khristos Anesti! Alithos Anesti!

На иврит
Hameshiach qam! Be\'emet qam!

На турски:
Isa dirildi! Hakikaten dirildi!

На филипински:
Si Cristo ay nabuhay! Siya nga ay nabuhay!

На японски
Harisutosu fukkatsu! Jitsu ni fukkatsu!

На корейски
Geuriseudokkeseo Buhwalhasheotne!

На китайски
Jidu fuhuo-le! Ta queshi fuhuo-le!

На алеутски:
Kristus aq ungwektaq! Pichinuq ungwektaq!

За цар Калоян и битката край Одрин!!!

2009-04-15T22:47:00.000+03:00

След завладяването на Цариград от латинците Калоян им отправил за втори път предложение за мир.Отговорът бил високомерен и пълен с предизвикателства.Кръстоносците му припомнили,че се разполага на земя,която доскоро била на ромеите и тъй като тяхната държава била унищожена отсега нататък трябва да се подчинява на императора на Лат.империя.Отправена е била заплахата,че много скоро кръстоносците сами ще потърсят правата си.
Разказват,че по това време станала среща между цар Калоян и рицаря Пиер дйо Брашо,той бил прочут с храбростта и с исполинския си ръст.По време на тази среща българите попитали кръстоносците нямат ли достатъчно земя там,откъдето са дошли,че са тръгнали да заваладяват територии толкова далеч от родните си места.Латинците на свой ред запитали дали българите са чували за Троянската Война.Отговорът бил положителен,по това време в България била много популярна така наречената Троянска притча.Тогава съвсем изненадващо кръстоносците заявили,че са потомци на същите тези Троянци,които някога били прогонени от отечеството си и сега са се върнали да дирят праотеческото си наследство!!??
Обяснението изглеждало толкова наивно,че дълго време след като го чули,българите с недоверия клатили глави !?
Недоволна от властта на кръстоносците гръцкатите тракийски аристократи се обърнали за помощ към цар Калоян той се заклел да им помогне,а те на свой ред да го признаят за свой владетел.
Въстанието на гръцката аристокрация избухнало по време,което не очаквали нито българите,нито латинците в началото на 1205г.По това време кръстоносците били на прехвърлили основните си войски в Мала Азия,където громели последните остатъци от Византийската империя.Малките латински гарнизони в Тракия били пометени.Изненадан от събитията,император Балдуин побързал да събере около себе си онези сили,които има под ръка и потеглил да усмирява непокорните градове.Западните хронисти твърдят,че императорът имал под знамената си 240 рицари.От тази цифра най-малко можем да съдим за броя на латинците,тъй като не се споменават за останалите бойни отряди,тези на сержантите,оръженосците,нестроевите роти,венецианците и т.н.За сведение ще отбележим,че една конна рота сержанти наброявала 2000 боици.А всеки рицар бил заобиколен от десетина оръженосци,които макар и да са се движили пеша представлявали сериозна сила.Така че може да се предположи за една армия в размер 10-13 хил.бойци.
Когато кръстоноската армия приближили град Одрин(29.3.1205),тя видяла,че над крепостните кули се развявали знамената на българския цар.Скоро след това към Одрин приближили войските му,той лично яздел начело на многобройна армия,в която имало и 14 хил.кумани.В началото на април се останавил на 30км от града,а съгледвачите му методично разузнавали разположението на неприятеля.Същевременно Одрин продължавал да се държи въпреки усилията на латинците да подкопаят крепостните стени.
На 13 април приготовленията на българската страна привършили и цар Калоян наредил на куманската си конница да проведе демонстративна атака срещу латинския лагер.Рицарите възседнали конете си и се впуснали с преследване.Разбира се,било невъзможно да достигнат бързата куманска конница,а това довело да разтегляне на редиците им.Куманите отвреме навреме се обръщали и стреляли върху връхлитащите рицари,като се целили предимно в краката на конете.
Вечерта бил свикан съветна бароните,на който се взело решение,ако куманите нападнат втори път,рицарите да се построят в боен ред пред лагера и да чакат императорските заповеди.
На следващия ден(14 април) към обяд куманите отново нападнали част от тях даже влетяла в лагера.Рицарите набързо се въоражили,възседнали бойните си коне и се построили в боен ред съгласно дадените заповеди.Но граф Луи дйо Блуа се впуснал да преследва неприлятеля,като известил на императора.Примерът на графа бил последван и от останалите отряди,към които се присаидинил и император Балдуин.Увлечени в преследването(около 10км.)рицарите разкъсали редиците си,а връзката между отделните отряди се прекъснала.Куманите успели да отведат челния отряд тъкмо на онова място,което цар Калоян предварително бил подготвил за засадата и където били съсредоточени основните му сили.Разказват местността изобилствала с води и мочурища,била сравнително тясна и не позволявала на тежката рицарска конница да се разгърне.Българите пък били "скрити в долове в потулени и гористи места",където отрано "приготвили примките засадите и клопките".
Няма съмнение,че рицарите били страшна сила ,която можела да сгази всеки противник.
От описанието на битката става ясно,че скритите в засада бълг.войски ударили кръстоносците в гръб,след като в засадата били попаднали първите три рицарски отряда включително и императорският(той бил в третия).Само четвъртия останал извън смъртоносния обръч,вероятно съгласно предарителните планове на българите.
В началото рицарите оказли упорита съпротива,но първи ударили на бяг оръженосците и помощните войски.Скоро след това рицарите разстроили редиците си и се загубили сред множеството.Всеки кръстоносец бил заобиколен от рояк български бойци.Българите сваляли рицарите от конете им и прерязвали гърлата им,удушавали ги с примки,а конете им посичали.
Към 3 часа следобед априлското слънце ще е проблеснало за последен път,за да освети с лъчите си великолепната бълг.победа.Тържествуващ цар Калоян ще е оглеждал полесрежението осеяно с труповете на "непобедимите" зап.рицари.След това пред него бил доведен плененият император Балдуин окован във вериги.
Цар Калоян заповядал да започне преследването на латинците на следващия ден,но още през ноща противникът напуснал лагера си и побягнал в посока морето-това разстояние,което обикновено се изминавало за пет дни,бегълците прекосили само за два.
Военната кампания през 1205г.приключила с превземането на Пловдив.

Така е изглеждал цар Калоян според учените!

Пръстена на цар Калоян!!!

Църквата св."Четирдесет мъченици"!!!

Днес е Цветница

2009-04-12T15:52:00.001+03:00

Днес празнуваме Цветница. Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се почитан както в православната, така и в католическата и протестантската църквна традиция една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма, където Христос изгонил събралите се в двора му търговци.
На Връбница, участвалите в Лазаруването моми, отиват на реката и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Чието венче излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза.
В църквите се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава консумирането на риба.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения. /БЛИЦ

Лазаровден е !

2009-04-11T10:35:00.001+03:00

Днес е Лазаровден, наричан още Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота. Празникът е подвижен, ориентиран в календара спрямо Великден. Чества се една седмица преди Великден, в събота, която евангелското писание свързва с Лазаровото възкресение. То дава и името на празника. Така Лазаров ден попада в Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта /лятото/, между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница /Връбница/, празник на следващия ден-неделя, "разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаров ден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура /просфорка-малки пшенични хлебчета/, куча /варено жито/ и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите,поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен "греене на покойниците".

Типичен за Лазаров ден е моминският обичай Лазаруване /Боенец, Кумичене/, чрез който се осъществява един етап от социализацията на момичетата. Лазаруването е пролетен ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. На Лазаровден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетата на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта.

Стопаните с радост ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци, яйца и плодове. В миналото именно Лазаровден бил денят, в който момците искали ръката на своята любима. Считало се също, че ако някоя девойка не е лазарувала, няма никога да се омъжи, затова този ритуал бил задължителен за всички млади жени.

Това е Емил Димитров (23.12.1940 - 30.03.2005)

2009-03-31T11:57:00.002+03:00

Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си).
Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. През 1959 г. получава втора награда на „Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти” за изпълнението му на акордеон на „Унгарската рапсодия” от Лист. През 1960 г. е приет да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера.
Първият концерт, в който той участва, е на 17 ноември 1960 г. в БИАД, с водещ Коста Цонев. В концертната програма участват още Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и други. На 24 декември 1960г. в кино “Петър Берон” представя пред публика авторската си песен “Арлекино”, акомпанирайки си на акордеон.
През лятото на 1962 г. “Арлекино” печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен!
През 1965 г. излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България! Продадени са рекорден брой копия от нея.
През 1968 г. изнася концерт на стадион “Динамо” в Москва пред 80 000 души. Също така гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова. През 1969 г. започва да изнася концерти и във Франция.
1970 г. е годината на излизането на плочата му, започваща с най-големия му хит – “Моя страна”. Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и др. и тя става европейски хит под името “Моника”. В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър “Балкантон” и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар” в театър “Ейропен”. Във Франция записва в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера, Орфеюс.
Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това са песните “На брега на тихата Марица”, “Има любов”, “Грозде не набрах”, “Старите огнища” и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си “Танцувайте с Емил”.
Песента “Джулия” става супер европейски хит в края на 1972 г, като заема челни места в много европейски класации.
През 1980 г. се провежда гала-спектакъл в зала “Универсиада” в чест на 40 му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група „Сигнал” и други. На концерта му е връчена и златна плоча за особенен принос към естрадната музика. Тя е първата в България златна плоча връчена на естраден изпълнител.
През 1990 г. получава отличието „Екселанс Ейропен”. А през 1995 г. излиза първият му компакт диск – “Дива самодива”.
През 1999 г. Eмил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената. Но неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират Бенефисен концерт и го връщат още веднъж на голямата сцена. Концертът се провежда през април 2002 г. и в него участват редица звезди на българката популярна музика като: Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и други.
На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.
Емил Димитров за 40-годишната си кариера издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7 000 концерта в европейски, азиатски, африкантски страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен “Арлекино”) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика. Считан от мнозина за „крал на песента” или дори „Синатра на изтока”, Емил Димитров се превърна в идол на не едно поколение. За него не може никога да се говори в минало време защото, творчеството му винаги ще е актуално и слушано от мнозина.

ПОКЛОН

27 март – Международен ден на театъра

2009-03-27T10:01:00.003+02:00

27 март е Международният ден на театъра. Денят се чества от 1962 г. по решение на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО от 1961 г. Датата е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.

Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. Денят се отбелязва във всички страни, където има национални центрове на театралния институт, а те са повече от сто, и от всички членове на театралната общност по света.

В тазгодишното послание на Аугусто Боал, бразилски режисьор, основател на Театъра на потиснатите, по повод Международния ден на театъра 27 март 2009 г. се казва:

„Макар и да не го съзнаваме, човешките взаимоотношения са изградени театрално. Употребата на пространството, езикът на тялото, изборът на думите и модулациите на гласа, сблъсъкът на идеи и страсти – всичко, което изобразяваме на сцената, го правим и в живота: ние сме изтъкани от театър!... Ние всички сме актьори: да бъдеш гражданин, не означава само да живееш в общество, но да го променяш.”

Българското театрално общество също отдава почит на този ден – раздават се наградите „Икар”. Тази година за цялостно творчество носител на приза е проф. Юлия Огнянова.

Настъпва астрономическата пролет

2009-03-21T09:39:00.000+02:00

Астрономическата пролет настъпва днес в 13.44 часа, но според прогнозата времето през следващите дни ще бъде зимно.

Днес денят и нощта са равни по продължителност. В 13.44 часа Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката пресича пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера преминава в северната. Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365,24219 денонощия.

По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар. Григориански календар. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика.

Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – варира между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.

Бургаските социални работници си честитиха празника пред Общината

2009-03-17T13:49:00.002+02:00

С решение на Международната федерация на социалните работници за Ден на социалната работа през 2009 г. бе определен 17 март. По този повод на площада пред Общината си дадоха среща бургаските социални работници от всички направления в тази дейност, както и потребители на техните услуги.

В отбелязването на празника се включиха кметът на община Бургас Димитър Николов, зам.-кметът д-р Лорис Мануелян, директорът на дирекция "Здравеопазване" д-р Ивайло Димитров, нач.-отдел "Социални дейности" Мая Казанджиева, директорът на "Социално подпомагане" в Бургас Вълчо Вълчев, Виолета Радева - директор на секретариата на бургаската червенокръстка организация.

Демонстрирайки задружността на своята гилдия, пред Община Бургас застанаха социални работници от Дом за стари хора "Цвета и Анка Върбанови", Дом за деца "Коджакафалията", дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, Защитено жилище за хора в риск, Защитено жилище за лица с умерена и лека степен на умствена изостаналост, Обединено счетоводство за обслужване на социални заведения, Домашен социален патронаж, Център за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания, бургаски студенти в специалност "Социални дейности" и представители на неправителствени организации, предоставящи социални услуги.

"Целта на това честване е да се популяризират вашата работа и роля в обществото, защото сте важни и необходими", каза кметът Николов на социалните работници. Топли думи към тях отправи и д-р Мануелян, а към поздравленията се присъединиха талантливи деца от хор "Милка Стоева" към Младежки културен център и минувачите по главната улица.

Професията на социалния работник е една от най-хуманните и едновременно с това една от най-неблагодарните в съвременния свят. Общинска администрация - Бургас прибавя своите към всички останали пожелания по случай 17 март:

Благодарим ви, че ви има! Бъдете живи и здрави, скъпи социални работници!

8- ми март е международен ден на жената

2009-03-07T23:34:00.005+02:00

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,БЕЛ!!!

Ден на жената започва да се отбелязва по света още в началото на XX век. Историята на празника започва през 1857 година в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики.

Жените настояват за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. През 1909 година Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената. До 1913 година американските жени са го отбелязвали на последната неделя от месец февруари.

В Европа през 1910 година на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение за учредяване на Ден на жената, който да се отбелязва ежегодно. В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 година в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия.

От 1914 година като дата за отбелязване на празника в различните страни започва да се налага 8 март. Този празник се свързва в началото на века с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие. През 1977 година Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

Официално на държавно ниво 8 Март се отбелязва само в Китай и бившия СССР.

В Европа на този празник започва да се обръща по-сериозно внимание през 60 те-години на миналия век. Тогава редица леви и феминистки движения придобиват популярност и възраждат честването на ден на жената.

В България 8-ми март е един от най-обичаните празници. Освен ден на жената той се възприема и като празник на майките.

Трети март, 1878, Сан Стефанският мирен договор и неговият принос

2009-03-02T22:01:00.005+02:00

Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.

"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:

"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недуразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."

Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недуразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.

Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни, днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.

И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

Опълченците на Шипка

Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
.......................................................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов, 11 август 1877

Честита Баба Марта

2009-03-01T17:35:00.003+02:00

На първи март е празника на Баба Марта. На този ден българите подаряват на близките си мартеници, които носят здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1-ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Според народните вярвания Баба Марта е символ месец Март и пролетта. Преданието гласи, че тя е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е сърдита, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. Ето защо Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.

На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Васил Левски

2009-02-17T08:21:00.003+02:00

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.

Васил Левски, известен и като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.

По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. Ноември 1866 г. се среща с Раковски. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

В момента портрети на Левски са в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков

Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.

Темата „Левски да бъде обявен за светец“ периодически се използва за създаване на отрицателен имидж на Българската православна църква. Нейната позиция, че православните канони абсолютно не позволяват да бъде обявен за светец убиец на непълнолетен…но сякаш и днес Левски скромно шепти: „Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.“

14 февруари - празник на любовта или празник на виното

2009-02-14T09:15:00.005+02:00

През последните години празникът на любовта намира своето място в българския празничен календар, макар и не официално. По традиция, дори е противопоставян на чествания у нас празник на виното. Дали Свети Трифон е влюбен до уши, или Свети Валентин е пиян от любов - всеки сам решава. Важното е, че има ден, в който можем да налеем искрящо вино в чашите и да отпразнуваме щастието, че сме влюбени!

Трудното е да измислим как точно да посрещнем празника, за да бъде той запомнящ се.

Сайтът Любовни писма http://www.lyubovni-pisma.com - може да Ви помогне с много нетрадиционни идеи за изненада на половинката. Дали ще се разходите из световните столици, без да излизате от къщи, или ще организирате приключенско търсене на съкровище, дали ще напишете любовна поема, или ще подарите любовно послание в стила на японското изкуство оригами - това избирате Вие.

В секцията Любовни идеи може да прочете още много предложения за уникален Св. Валентин, а също и да споделите Вашия собствен опит в отбелязването на празника на любовта.

Всяка една изненада може да гарнирате с чувствено любовно писмо. Сайтът предлага богата колекция от писма, които могат да Ви помогнат да изразите чувствата си към любимия човек, независимо дали сте в началото на връзката си, или се обичате от години.

В новата рубрика "Послания и пожелания" е отделено място и за двата празника. Тук може да намерите закачливи поздрави и за Св. Валентин и за Св. Трифон Зарезан

И не само това...

Любовни писма предлага една от най-богатите колекции от картички, с които може да кажете "Наздраве!" и "Обичам те!"

Който и от двата празника да решите да отбележите, ние Ви пожелаваме: Наздраве и много любов!

Пътуваме до Ветрен и Банево два пъти по-евтино

2009-02-11T10:14:00.000+02:00

* По-високи данъци двата нови квартала ще плащат от 2010 г.

В сряда /11 февруари/ цената на автобусното билетче от Бургас до Банево и Ветрен става 90 стотинки. Досега жителите на двете населени места плащаха за пътуване до Бургас съответно 2 лв. /от Банево/ и 1.70 лв. /от Ветрен/. Абонаментни карти по цени за новия маршрут ще се предлагат от 1 март нататък в разпространителската мрежа на "Бургасбус".

След административно-териториалната промяна, която ги направи бургаски граждани, жителите на Банево и Ветрен ще плащат повече за данък сгради и такса смет. Новите им данъчни ставки ще бъдат въведени не през 2009-та, а от януари 2010 г.

През годините жителите на двете селища нееднократно заявяваха желанието си да станат част от Бургас. С административната промяна те ще могат да се възползват по-ефективно от възможностите, които предлага големият град в икономически и социален план.

Географското разположение на Бургас предполага в следващите години градът да се развива в посока Ветрен - Банево.

Това е Татяна Лолова

2009-02-10T16:52:00.000+02:00

Татяна Лолова

Дата на раждане - 10.02.1934.
Място на раждане - София, България.

Голямата българска актриса Татяна Лолова е родена в София на 10 февруари, 1934. Майка й е от руско-украински произход, Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив.
Още от детската градина, а и след това училище, Татяна е убедена (както и всички около нея), че трябва да стане артистка - и редовно се изявява по училищните концерти и празненства предимно с рецитации.

Съвсем естествено е приета да учи в Държавното Висше Театрално Училище (ДВТУ), което при завършването й вече се казва ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ. Учи в класа на професор Стефан Сърчаджиев, в същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева… Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на
естрадата още като студентка.

След завършването си, през 1955 г. Татяна Лолова е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември, 1956 г. - тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричния театър – който официално се води
основан през 1957 г. Играе в „Баня” и „Дървеница”на Маяковски, „Импровизация” на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в „Много шум за нищо”, „Когато розите танцуват” и „Сняг” на Валери Петров, „Женитба” НА Гогол… и постепенно
се превръща в любимка на публиката, наред с звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова…

Но популярността за първи път идва не толкова от театъра, колкото от радиото (което в онези години се слуша много повече от днес) и по-точно от чудесните предавания на редакция „Хумор, сатира и забава”. Там за първи път много от
българските актьори пропяват и се раждат прочутите „Златни косове”. Лолова става известна от радиото, но голямата популярност естествено идва с появата на телевизията. Първите излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната
кула, а хората се събират да гледат в малцината, които са си купили телевизор.

През 1978 вече утвърдената като звезда на комедията актриса шокира почитателите си и критиците като напуска Сатирата и се премества в театър „София”, за да играе драматични роли. Но още преди това играе с огромен успех (от 1976 до до 1984)
заедно с Калоянчев в камерната трагикомедия на Арбузов „Старомодна комедия” – която си остава една от най-любимите й постановки. В театър „София” Лолова остава там 11 години и през това време убеждава и най-резевираните
критици и зрители в таланта си за драма. С най-голям успех - 11 години пред препълнени зали, играе баба Гена в „Човекоядката” на Иван Радоев. Но ролята на живота й – според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния
театър – с моноспектакъла по Бекет „Щастливи дни”. Ролята на Уини й носи наградата А’аскеер през 1992 г.

Татяна Лолова е и „киноартистка”, при това с доста филми - въпреки думите на иначе близкия й приятел Рангел Вълчанов, никога няма да види кино, понеже няма вежди. Режисьорът Володя Янчев я е канил в почти всичките си продукции –
комедиите „Невероятна история”, „Топло”, „Последният ерген”. Във филма на Конрад Волф „Гоя” играе испанската кралица Мария-Луиза Бурбонска в обкръжение на актьори от първа величина от 8 страни. Ролята не е особено голяма, но в Германия пишат, че създава нов стил на актьорска игра, а един от големите руски критици Виктор Комисаржевски я обявява за страхотна актриса.

Друг режисьор, който почти неизменно предпочита да я има във филмите си е Георги Стоянов: „Случаят Пенвеле”, „Къщи без огради”, „Щурец в ухото”, „Константин Кирил Философ”. Специално за играта й в „Птици и хрътки”, известният руски режисьор Сава Кулиш казва в „списание Киноизкуство”,
„Порази ме Татяна Лолова като блесктяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката за ексцентричния актьор способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе”.

Ще цитираме думите на професор Любомир Тенев „…в нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно,
задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… Сега в хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.”

Една Кама на 43

2009-02-09T09:43:00.001+02:00

8 февруари

Най-успелият български футболист - Христо Стоичков, става на 43 години днес. Стоичков е единственият българин - носител на "Златната топка" и титлата от най-престижния клубен турнир - Шампионската лига, както и на редица индивидуални и отборни награди с екипите на ЦСКА, Барселона и националния отбор на България. Ч.Р.Д., Ицо!

Христо Стоичков е футболист и треньор, един от най-известните българи по света. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Зодия Водолей е. Висок е 179 см.

Започва кариерата си в Марица (Пловдив), за който изиграва само 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон за армейския клуб проличава буйният му нрав и в края на сезона, след мач за купата с Левски, бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. За националния отбор дебютира на 14 октомври 1987 г. срещу Ирландия в квалификация за ЕП (в Дъблин).

През сезон 1989/90 печели приза Златна обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.

Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Каталуня и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ през 1992 след победа срещу италианския Сампдория /1:0 с гол на Роналд Куман/. През 1995 е трансфериран в Парма, където остава един сезон, като впоследствие се връща в Барселона.

На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели най-престижната футболна награда в света - Златната топка. Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия. През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов.

След ЦСКА преминава в Ал-Насър /Саудитска Арабия/, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония. През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.

През 2000 г. се връща отново на зеления терен, като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си. Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националния отбор.

През 2004 г. е назначен за старши треньор на националния отбор, откъдето след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго, където се задържа около половин година. През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.

Кариерата на Христо Стоичков като футболист:

Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола
Завод "Юрий Гагарин" (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола
УСМ (Пловдив) 1982/есен; 4 мача, 1 гол
Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола
Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола
ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол
ЦСКА (София) 1985/86; наказан
УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола
ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола
ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола
ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола
ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола
Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола
ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол
Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия)
Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8)
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола
Ди Си Юнайтед (Вашингтон,САЩ) 2003; 21 мача 5 гола
За Купата на България има 27 мача и 10 гола.
За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА).
За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма).
За УЕФА има 2 мача за ЦСКА.
За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона.
За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона.
За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола.
За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола.
За Купата на Италия има 1 мач.
За Суперкупата на Италия има 1 мач.

Успехи

С Национален футболен отбор на България [редактиране]

Бронзови медали Четвърто място на FIFA World Cup USA'94 .

С ЦСКА

Титла на България — 3 (1987, 1989 и 1990).
Купа на България — 4 (1985, 1987, 1988 и 1989).
Суперкупа на България — 1 (1989).
Голмайстор на България
- 1989 г. — 23 гола
- 1990 г. — 38 гола
КНК
- 1989 г. — Полуфинал
- 1989 г. — Голмайстор със 7 гола
1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола

С ФК Барселона

Титла на Испания — 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998).
КЕШ — 1 (1992).
Суперкупа на Европа — 1 (1992).
Суперкупа на Испания — 4 (1991, 1992, 1994 и 1996).
Кралска купа на Испания - 1 (1997).
КНК - 1 (1997).

С Парма

Суперкупа на Италия - финалист (1995).

С Ал Насър

КНК на Азия - 1 (1998).

С Кашива Рейсол

Купа на Япония - 1 (1999).

С Чикаго Файър

Купа на САЩ — 1 (2000).

Индивидуални награди

1989 г. — Футболист номер 1 на България
1989 г. — Голмайстор на КНК
1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
1990 г. — Футболист номер 1 на България
1991 г. — Футболист номер 1 на България
1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол
1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
1992 г. — Футболист номер 1 на България
1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол
1994 г. — Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола
1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал
1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ'94
1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите
1994 г. — Спортист номер 1 на България
1994 г. — Футболист номер 1 на България
2007 г. - "Златен крак" и Най-велик футболист на България

Треньорска "кариера"

На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България.
На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку.
На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро.
На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсиана в контрола, играна на стадион "Местая".
На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София.
На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута.
На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г.
На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София.
На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП.
На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП.
На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб „Селта“, гр. Виго, Испания.
През октомври 2007 е уволнен от Селта, след като първо не успява да задържи отбора в първа дивизия, а новият сезон започва с 3 победи, 3 загуби и един равен.

Честит Трифон Зарезан!

2009-02-01T14:15:00.002+02:00

На 1 февруари православната църква почита Св. Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г.н.е. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.

На 17-годишна възраст успява да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство. Само няколко години по-късно на престола се възкачил наследникът на Гордиан – Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им. Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от християнската вяра и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.

На този ден – 1 февруари - по български обичай празнуват лозарите, кръчмарите и градинарите, които са закриляни от светеца-лечител. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

Там събралите се мъже започват ритуала по зарязването на лозите. Обърнати на изток и посрещайки слънцето, те зарязват по три лози, а с отрязаните клонки украсяват калпаците си. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или в дома на царя.

Празничната трапеза на този ден влючва варена кокошка, печена луканка (суджук), омлет, прясна пита, тутманик.
Според народното поверие, колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон.

Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

На този ден именден празнуват всички с името Трифон, Лозан, Гроздан.

Мара Бунева разстреля мъчител на българите

2009-01-12T18:12:00.001+02:00

Комитите от ВМРО никога не са използвали тактиката на “сляп терор”

Мара Бунева

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ

Самоубийствени атентати днес наричаме онези ужасни покушения, които обикновено са дело на ислямски фондации. За тях предварително се знае, че атентаторът ще загине. Такива бяха алкайдовците, които насочиха пътническите самолети в кулите близнаци в Ню Йорк, палестинците, обвързани с взрив, хвърлящи се във въздуха в автобуси и кафенета, терористите с камиони, натъпкани с тротил, взривяващи се в Ирак.
Но малко хора знаят, че този тип тероризъм е прилаган от бойците на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация). Още в 1901-1902 г. в Странджа и Тракия към селските и градските чети се създават поделения, наречени "смъртни дружини". Това са групи от 5-6 младежи, които се заклеват, че ще изпълнят всяка задача, дори да е сигурно, че тя ще доведе до смъртта им. Смъртните дружини извършват няколко показни убийства на висши турски чиновници и военни в кабинетите или щабовете им.
Като по чудо всички
успяват да се измъкнат и оцелеят

Втората вълна атентатори самоубийци е на т. нар. "гемиджии" - група младежи от Велес, които в Солун през май 1903 г. взривяват западноевропейски обекти - банка, параход, поща, кафене. Целта е да се обърне внимание на западноевропейската общественост върху тежкото положение на българите в Македония. За да покажат, че нямат користни цели, гемиджиите решават, ако останат живи, да излязат на улицата и да започнат сражение с турската полиция, докато загинат. Жив остава само Павел Шатев, взривил парахода "Гуадалкавар".
Третата вълна самоубийствени атентати е между 1918-1934 г. Самоубийци терористи започват да ликвидират най-омразните сръбски изедници на българщината в Македония. Убити са героят от войните генерал Ковачевич, началникът на тайната полиция Жика Лазич, а в 1934 г. - и самият югославски крал Александър, заедно с френския външен министър Луи Барту. Атентаторите, обикновено изпълняващи акцията с револвер, стрелят в упор и имат инструкция да се самоубиват, за да не паднат в ръцете на врага.
Между най-показните самоубийствени атентати е убийството на скопския главен следовател Владимир Прелич. Този атентат е един от малкото, при които самоубиецът е жена. Това е младата българка от Тетово Мара Бунева.
Престъпленията на Владимир Прелич са много, но убийството му е извършено заради мъченията, на които подлага десетки студенти българи, арестувани през 1927 г. и изпратени в затвора за дълги години по т. нар. Студентски процес.
Мара Бунева, която живее в България,
е омъжена за офицер от кавалерията

Идва в Скопие, проучва пътя на Прелич и точно преди 76 години, на 12 януари 1928 г., с няколко куршума го убива на Стария мост над Вардар, въпреки че е охраняван от телохранители. След което стреля в гърдите си. Умира на другия ден от тежките си рани.
Актът на Мара Бунева става широко известен не само в България и Македония, но и в Европа. Учудващото е, че той е адмириран от основните и влиятелни вестници дори в страни, известни с близките си отношения със Сърбия.
Френският вестник "Льо Тан" нарича Мара Бунева
"македонската Шарлота Корде"

Но между съвременните ислямски терористи и българите в Македония и Тракия, поели пътя на самоубийствения терор, има огромна разлика. Ако днешните терористи правят т. нар. "слепи атентати", т. е. стремят се просто да убият колкото се може повече хора, в повечето случаи невинни, то тракийските и македонските български камикадзета взривяваха или стреляха само виновни или биещи се срещу тях.

Клоунът

2008-12-28T11:02:00.001+02:00

Клоуните са комични актьори, които се характеризират най-често с цветни перуки, рисунки по лицето, странни костюми, големи обувки и червен голям нос. В представлението няма бариера между публиката и актьора, тоест няма отделен свят, където той да пребивава, а е просто на сцената. С една дума основна роля в представлението на клоуна играе публиката. Днешният хумор на клоуна е често занимаващ се с външни неща и включва много елементи от физическа комедия.

Клоуните се разпространяват в различните култури по целия свят, защото те намират начин да достигнат до дълбоката нужда на хората от хумор и защото са винаги оригинални в своите представления.

Клоуните образуват форма на забавление, което се появява почти във всяка културапо различен начин. В много култури клоунът изпълнява ритуална роля, като той се свързва с фестивали и често е много различен от западната форма. В Европа, чак до XIX в., клоунът е всекидневен герой и често се среща в карнавали. Неговата роля е символична - след като е извън правилата на обществото, той може да окарикатури и осмее нормалният ред на нещата. Това се използва много често, за да се покажат някои абсурди на обществото.

През XVI в. развитието на Комедия дел арте също налага голямо влияние за приемането на клоуна в Европа. Това влияние минава през Пантомимата и стига до пътуващия цирк през XIX и XX в. Комедия дел арте взема своето влияние от гротесково маскираните клоуни от карнавали и мистериозни игри и използва това при пазари, за продаване на зеленчуци. Това става невероятно популярно в Европа за хора от всички слоеве на обществото.

Някои хора намират клоуните за по-страшни, отколкото забавни. За децата обаче не е нормално да се страхуват от предрешени в пъстри костюми и понякога гримирани хора - като ДЯДО КОЛЕДА. Въпреки това в ютската митология съществува канибалско чудовище клоун, наречено Сиатс.

Костюмът на клоуните цели да хиперболизира някои части от човешкото тяло, като краката и носа например. Това може да се вземе за комично, но и за мутантско и чудовищно деформирано.

Страхът и дразнението от клоуни се нарича коулрофобия. Според някои специалисти този страх се появява още от детството. Лицето или дадени черти на клоун, видян от дете през ранните му години, може да уплаши това дете много и след това то да продължи да изпитва този страх дори след като стане възрастен.

Смята се, че е от значение и къде си видял този клоун, каква е била средата. Ако се е случило в цирк или някакво друго подобно шоу, то там този шарен смешник е често срещан. Ала ако клоун почука на вратата ви по тъмно, то е по-вероятно да се уплашите отколкото да се развеселите. При проведено проучване на над 250 деца в , много от тях смятат, че клоуните не са добър декор в болници, особено ако се събудиш през нощта.

В британския фестивал на музиката и на изкуството, клоуните не са били допуснати, защото много от хората там са се боели от тях.

Честита Коледа

2008-12-25T09:44:00.000+02:00

Всяко коледно пожелание може да се сбъдне ако вярваш истински в него.
Повярвай и то ще се сбъдне: най-хубавите моменти от тук нататък предстоят!
Весела Коледа!

“Обичам да паля пердетата вкъщи” - поетически конкурс

2008-12-21T21:42:00.000+02:00

Докато se бръсна съм най-близо до Господ. Тази сутрин в съзнанието ми изплуваха първите строфи на старо стихче на „Ку-Ку“ (може би), което почваше с: „Обичам да паля пердетата вкъщи“. Опитах се да си го спомня цялото, но не успях и затова си го досъчиних:

Обичам да паля пердетата вкъщи
Обичам да гледам как бавно горят
Как мама се вайка, а татко се мръщи
Когато с кофите от кухнята летят

След това ми изникна друго:

Обичам да пикая встрани, по фаянса
Да гледам как жълтите капки стоят
И тайно да слушам, и да се смея
Как другите за липса на хигиена крещят

И се роди идеята за поетически конкурс за деца-идиотчета. Целта е да се изкаже в подобно стихче какво им доставя радост и какво им е интересно. Ето още едно за пример:

Обичам да гледам жени със торби
Обичам да гледам как криво вървят
Как токчета гънат, ръцете си сменят
И мъжете-мухльовци ядно кълнат

Наркомански цикъл:

Обичам аз зелените неща,
най-вече пуша ги със другите деца
В междучасието на пейка под сянка
тревата всички ни натаралянк(в)а.

О как обичам топъл хляб
след пушене като прасе да се наям
да слушам после чалга с рап
да гледам тъпо като глухоням.

Животът е чудесен, лек
а всеки ден лети като комета
ще стане ли от мен човек,
не ми пука, дайте наргилето.

Олигофренски цикъл:

Най обичам гол да тичам,
кравите насън да ги събарям
мравките със лупа да изпичам,
врабченца в клада да изгарям.
Погребах Гошко кученцето вчера,
Гошко много мъжки се държа
мастийка да насъскаш срещу бултериера
за никой туй не е шега

Обичам да гоня Шаро из двора -
на баба любимия пес;
да тичам ухилен, размахал топора,
а той да щурее от стрес.

Обичам да поливам на мама цветята,
красиви и нежни като цветна магия,
но вместо прясна вода от чешмата
наливам им дядова отлежала ракия.

ДНЕС Е 8 ДЕКЕМВРИ, ВЕСЕЛ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СТУДЕНТИ

2008-12-08T15:42:00.000+02:00

Днес студентите отбелязват своя празник

И тази година студентският празник 8-ми декември ще бъде отбелязан подобаващо от хилядите настоящи, а и бивши студенти. Този празник датира още от 1903 г., когато се е чествал 15-годишният юбилей на Софийския университет. От 1994 г. 8 декември става празник на всички студенти в България.

8 декември е чудесен повод за студентите да забравят за предстоящата сесия, за курсовите работи, изпитите, контролните, дипломните работи, за наема за общежитието или за семестриалната такса. На този ден всички настоящи студенти празнуват. Празнуват дори бившите, а напоследък и бъдещите студенти.

За да избягат за малко от атмосферата на учебното заведение, много от студентите предпочитат да отбележат празника като отидат за няколко дни в някой зимен курорт в страната, в някоя хижа в малко градче или на вила на приятел. Други предпочитат празнуването в заведение, а трети организират събиране с колеги и приятели в общежития и квартири.

История на празника

За първи път студентите празнуват свой празник преди 103 години, тъй като той датира още от 1903 г., когато се е чествал 15-годишният юбилей на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник". През 1902 г. Академичният съвет на Софийския университет решава това да е денят на просветителя Свети Климент Охридски - 25 ноември. По нов стил това е 8 декември. Министерството се съгласява и студентите го отбелязват за първи път през 1903 г.

Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на Софийски университет на 8 декември отново е възстановен.

На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на всички български студенти. Така празникът започва да се чества в цялата страна. Преди това Софийският университет решава да отдели патронния си празник от общия празник на 8 декември и определя 25 ноември за свой официален празник.

Софийският университет, станал причина за честването на сегашния студентски празник, е основан на 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети).

Поздравление от кмета на Община Бургас по случай празника на града

2008-12-06T13:16:00.000+02:00

Уважаеми съграждани,

Честит Никулден!

Нека през следващата година ви споходят много щастие, здраве и късмет.

От известно време забелязвам, че в Бургас лагерът на оптимистите взима надмощие над този на песимистите. Това ме прави изключително горд и щастлив.

2008-ма бе година на проектирането. 2009-та ще е година за реализация на готовите ни проекти за подобряване на инфраструктурата и благоустрояване.

Често употребявам думата „Вярвам”. И сега ще я кажа няколко пъти.

Вярвам, че това, което правим, е добро и има смисъл.

Вярвам, че Бургас заслужава много.

Вярвам, че Бургас ще получи много.

Вярвам, че все повече надежди ще се сбъдват в този град и все повече страхове ще бъдат опровергани.

Свети Никола е покровител на моряците и пътешествениците.

Нека Свети Никола закриля всички бургаски моряци, които плават по морета и океани. Молим се за тяхното здраве и ги чакаме да се върнат.

Никулден е подходяща дата да кажем на всички бургаски пътешественици, че като се наскитат и напечелят, родният град ги очаква.

С нашите усилия и с Ваша помощ Бургас ще изпревари всички.

Елате си вкъщи!

Още веднъж пожелавам Честит Никулден и в аванс Весела Коледа и Щастлива Нова година на всички бургазлии у нас и по света!

Вие ми давате основание да кажа: Гордея се с вас, бургазлии!

Димитър Николов

Кмет на община Бургас

Международен ден на хората с увреждания

2008-12-03T10:07:00.000+02:00

Днес е международният ден на хората с увреждания. У нас те са повече от 0,5 млн. и всяка година на този ден техните организации поставят едни и същи въпроси - за достъпа им до образование; за наемането на работа на хората в неравностойно положение, както и проблема с достъпната архитектурна среда.

И на днешния 3 декември хората с увреждания имат право да искат от държавата най-вече достъп до образование, работа и достъпна архитектурна среда, съобщи БНР.

Държавата отчита 800 държавни учреждения с достъпна среда и 600 с достъпна приемна за хора с двигателни проблеми. Обнадеждаващо звучи обещанието в бюджета за догодина да се осигурят целево средства за достъпна среда.

Пак догодина интеграционните добавки, получавани от 470 хил. души ще се увеличат след като гарантирания минимален доход стане 65 лв.

Това, което прави държавата за хората със специфични възможности, е да осигури лични и социални асистенти.

Тази година 20 хил. от хората в нужда получиха тази грижа. Догодина със средства по оперативните програми на ЕС ще има допълнителни бройки за лични асистенти.

Световен ден за борба със СПИН

2008-12-01T17:35:00.000+02:00

На 1 декември - световен ден за борба с ХИВ/СПИН - ще бъде даден официалният старт на Националната АНТИСПИН кампания за 2008-2009 г.

Тази година, в подкрепа на кампанията се обявиха редица организации, които с готовност ориентираха своите инициативи към повишаване на информираността на широката общественост, превенция на СПИН чрез промяна на поведението и намаляване на щетите в личен и обществен план, както и повишаване на толерантността на обществеността към хората, живеещи с ХИВ/СПИН.

В програмата на кампанията се включва и посещението на световно известната група Бони М на 1 декември в София. Организаторите на събитието и лидерът на групата Мейзи Уилиамс изразиха безрезервната си подкрепа към каузата и ще отправят специално послание от сцената. Неостаряващите хитове на бандата ще звучат за хилядите фенове в България в два последователни концерта, а мощно афтър-парти ще разтърси столичния клуб „Jim Beam".

От програмата за "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" към Министерството на здравеопазването обявиха подобен род съвместни усилия като сериозна възможност за противопоставяне на разрастващия се в световен мащаб проблем с разпространението на ХИВ и изразиха задоволство от оказаната подкрепа от страна на организациите.

Вицепремиерът Емел Етем ще открие национална партньорска среща по програмата "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН".

До този момент официално в Министерството на здравеопазването са регистрирани общо 926 ХИВ-позитивни лица. Този брой обаче не отразява реалната картина на разпространението на ХИВ в страната. Една от основните характеристики на ХИВ-инфекцията е отсъствието на симптоми в продължителен период от време (между 5 и 10 години), поради което значителна част от инфектираните не занаят за своя статус.

За периода 01.01. - 18.11.2008 г. броят на новорегистрираните ХИВ-позитивни лица е 111, от които 92 мъже и 19 жени. Много широка е възрастовата граници на новорегистрираните - от 17 до 71 години, като средната възраст при мъжете е 31 години, а при жените 36 години.

Легендата Фреди Меркюри (5.09.1946 – 24.11.1991)

2008-11-24T17:57:00.000+02:00

Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба. Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Той получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант - в училищната рок-група The Hectics.

През 1959 година семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнели заради необичайната му външност и говор. Без да е получил одобрение от родителите си, той постъпва в Колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Queen. До края на живота си Меркюри остава британски гражданин. През 1970 година се събрал с малко известната група "Смайл" („Smile“). Мeркюри й дал най-главното — концепция и направление, а заедно с това и ново название — „Queen“.

Стилът на „Queen“ непрекъснато се менял. В едно музикално произведение можели да звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди бил блестящ пианист и държанието му на сцената заразявало всички. В живота не е този Фреди, който е на сцената- много по-срамежлив и тих.Не обичал да дава интервюта.Харчи над 4 милиона паунда за парти, по повод рожденният си ден. Неговите рожденни дни се помнят и до днес със своята пищност,великолепие и разюзданост.39-тият рожден ден е увековечен в клипа от песента "Living on my on". Маниак на тема котки- имал общо 8, предимно персийци.

Фреди Меркюри умира от СПИН на 24 ноември 1991 г. в Лондон.През годините Фреди упорито и до последно отрича за болестта си. Само 24 часа преди да почине, говорител на групата потвърждава пред медийте тъжната истина. Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран.

Завещава дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, който и до днес е нейна собственост.

На 20 април 1992 г. на стадион Уембли в Лондон се състоя The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант.Сред тях са Джеймс Хетфилд от Металика,Роджър Долтри от Дъ Ху,Дзукеро,Пол Янг,Сийл,Елтън Джон,Джордж Майкъл,Аксел Роуз от Гънс енд Роузес,Робърт Плант от Лед Цепелин,Лайза Минели и други.В негова памет през 1995 е издигната статуя в швейцарския град Монтрьо.

На 17 ноември започна българската футболна приказка

2008-11-17T12:05:00.000+02:00

17 ноември. Но 1993 година. На тази паметна дата за българския футбол започна една приказка, която все още живее в сърцата на хората. Дъждовна вечер в Париж. Стадион "Парк де Пренс" е пълен. На домакините им е нужна само точка, за да се класират за световните финали в САЩ през следващата година. С типичното си самочувствие французите са уверени в успеха си. Двубоят започва добре за тях. В 32-ата минута Жан-Пиер Папен сваля с глава една топка към нахлуващия Ерик Кантона, който с диагонален удар опъва мрежата ни - 1:0. Стадионът е в екстаз. България отново е на път да остане извън сметките. Само пет минути са ни нужни, за да се върнем в играта. Центриране от корнер и Емил Костадинов е безпощаден в играта с глава, като от ръба на малкото наказателно изравнява. При резултат 1:1 двата отбора се оттеглят на почивка. Равенството е добре дошло за французите. През второто полувреме мачът е равностоен. Коментаторите Петър Василев и покойният Николай Колев - Мичмана не са оптимистично настроени. В заключителните минути Василев почва да "погребва" шанса ни, описвайки как това талантливо българско поколение може би ще има своя шанс в следващите квалификации за европейско първенство. Унинието е завладяло сърцата. Французите ни атакуват отдясно с рейд на Жинола. Той центрира силно топката, която попада в левия фланг, където няма негов съотборник. Българите овладяват кълбото, което мигновено е насочено към Любослав Пенев. Централният ни нападател е в средата на терена и поема топката с гръб към френската врата. Завърта се и се оглежда. Вижда набиращият скорост Костадинов. Копва топката и я праща на ръба на наказателното. Емо я овладява с хълбок, навлиза скоростно в наказателното и от малък ъгъл нанася свиреп удар. 44 мин и 59 секунди, кълбото профучава над плонжиращия Бернар Лама и безмилостно се забива под напречната греда! ЧУДО! В пристъп на несдържана радост Мичмана изрича знаменитата реплика - "ГОООЛ! ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!". Французите не вярват на очите си. Мишел Платини (в момента президент на УЕФА) скубе коси край тъча, наставникът на "петлите" Жерар Улие е безмълвен, така е и с "Парк де Пренс", Париж и цяла Франция. В ужаса си от френската телевизия изписват, че Франция води с 2:1 на България. Минута по-късно се чува последният съдийски сигнал. Сълзи в очите на играчите - френските от мъка, българските - от радост. Така започна одисеята на радостта. От знаменития 17 ноември 1993 г.
Кратък поглед към състава на Франция - Бернар Лама, Марсел Десаи, Ален Рош, Лоран Блан, Емануел Пти, Дидие Дешан, Пол льо Гуен, Франк Созе (Винсен Герен - 81 мин), Рейналд Педрос, Жан-Пиер Папен (Давид Жинола - 69 мин), Ерик Кантона.
БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов (Петър Александров - 82 мин), Йордан Лечков (Даниел Боримиров - 82 мин), Златко Янков, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков

Класирахме се! Буквално в последния момент. Така е най-сладко. А едва ли някой е очаквал продължението.

90-годишнината от края на Първата световна война

2008-11-11T19:33:00.000+02:00

Деветдесетгодишнината от края на Първата световна война - 11 ноември, който е Ден в памет на загиналите във войни, е основна тема за британските вестници. Във Великобритания този ден се отбелязва в 11.00 ч. местно време в 11-ия ден от 11-ия месец с две минути мълчание в памет на загиналите в Първата световна и във всички следващи войни. Във Великобритания са останали живи само трима участници в Първата световна война, но паметта за нея е все така жива, пише вестник "Дейли телеграф". "Трудно е да си спомним събитие, което повече да е променило цивилизования свят от Великата война, в която оръжията замлъкнаха преди 90 години", пише вестникът в редакционна статия. Войната се разглежда като ключов момент в дълга верига от трагични и съдбоносни събития - от разпадането на Австро-Унгария до падането на Берлинската стена и от Великата Октомврийска революция до появата и краха на нацизма. "Обаче главното, което се помни, особено в днешния ден, е масовата гибел на хора, лишенията и страданията", отбелязва вестникът. Изданието призовава да не се забравя героизмът на тези, които са оказали съпротива на германските войски. "Великобритания и нейната империя загубиха почти един милион души - всеки пети от отишлите на война. За родените след това е почти невъзможно да си представят мащаба на тези загуби. Привидната безсмисленост на тази война не бива да засенчва славата, която се полага на онези наши сънародници, които отидоха да воюват, водени просто от патриотизъм. Днес трябва преди всичко да помним тях, тяхната храброст и благородство", завършва редакционната статия на "Дейли телеграф". Вестник "Гардиън" пише, че на младите хора не може да им се обясни естеството и причините на Първата световна война и те не могат да я разберат. Авторът на статията отхвърля теорията, че Великобритания е влязла във войната на вълната на патриотичния ентусиазъм. Според него големият брой доброволци се обяснява в много случаи с това, че тогава младите хора не са имали голям избор за работа в мирновременния живот. А корените на войната според автора са били в колониалната политика на Великобритания и други европейски държави, които са можели да опитат да предотвратят войната, но не са пожелали. "Безспорно Германия беше агресор, но култивираният във Великобритания образ на накърнената добродетел е лъжлив. Изправени по-рано в началото на века пред възможността за мир, старците в Европа (държавниците и генералите) решиха по-скоро да убият децата си, отколкото да променят политиката си", завършва статията на "Гардиън". /БТА/

10 ноември 1989 - Тодор Живков официално е освободен от ЦК на БКП

2008-11-09T21:59:00.000+02:00

На днешния ден през 1989 г. на пленум на централния комитет на БКП Тодор Живков бе освободен от длъжността генерален секретар. Той бе видимо изненадан, не можеше да повярва, че това се случва. На негово място бе избран Петър Младенов. На 17 ноември Народното събрание освободи Живков и от длъжността председател на Държавния съвет. Същия ден бе отменен и чл. 271 от НК, забраняващ всякаква критика против режима.

Много неща се промениха тогава и оттогава до днес в България. На 18 ноември т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност" организираха първия свободен митинг пред "Св. Александър Невски". Главните оратори на него бяха Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов, Стефан Продев и др.На 7 декември бе създаден СДС - коалиция от нововъзникналите политически организации и възстановяващите се стари партии. На 14 декември митинг пред Народното събрание поиска незабавното премахване на чл. 1 от конституцията, гарантиращ ръководната роля на БКП. Тогава Петър Младенов произнесе думите: "Да дойдат танковете!"

На 29 декември с. г. политбюро на БКП взе решение за връщане на имената на българските мюсюлмани.
1990 г.

На 3 януари започна кръглата маса между представители на опозицията и ръководството на БКП, която трябваше да очертае рамките на мирния преход. На 7 януари се роди ДПС.

На 8 февруари БКП състави ново правителство начело с Андрей Луканов. На 15 май кръглата маса завърши работата си. Съгласувано бе решение за провеждане на избори за Велико народно събрание на 10 юни. БСП спечели изборите. СДС оспори резултатите и започна протестни действия, довели да свалянето на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев като временен президент на 1 август. Студентите от СУ "Свети Климент Охридски" завзеха Ректората. Организиран е т. нар. Град на истината в непосредствена близост до Партийния дом. На 26 август в него избухва пожар при неизяснени и досега обстоятелства.

На 22 септември Андрей Луканов състави втория си кабинет. Положението в страната става неудържимо поради нарастващия дефицит на стоките от първа необходимост. Засилиха се стачните действия на КТ "Подкрепа". На 21 декември Андрей Луканов подаде оставка. Сформирано е първото след 1944 г. некомунистическо правителство в България - на Димитър Попов.

Сръбско-българска война

2008-11-04T23:38:00.000+02:00

1885 г.

Сред 6 септември 1885 г. България е една от най-големите държави в Югоизточна Европа. Съединението довежда до остър сблъсък с великите сили, автори на Берлинския договор. Силни протести против съединистката акция се чуват в съседните Сърбия и Гърция. Недоволна, разбира се, е и Османската империя. Извършено без нужната дипломатическа подготовка, Съединението носи определени рискове.

Очакваната отрицателна международна реакция обаче надхвърля всички опасения. Против Съединението рязко се изказва дори руското правителство. А от Освободителката българският народ иска не само съчувствие, но и незабавна помощ. Всъщност причините за голямата промяна на отношението на Руската империя към България назряват от доста време. Александър ІІІ не успява да надмогне ненавистта си към българския княз. Обединена България под скиптъра на княз Александър Батенберг означава за Русия край на всички мечти за силно влияние в освободената от нея страна. Русия не само се обявява против Съединението, но и изтегля всички свои офицери от българската армия. Военният министър в правителството на П. Каравелов Михаил Кантакузин също подава оставка. освен това именно Русия става инициатор за свикването на международна конференция в Цариград, която да разгледа нарушението на Берлинския договор от страна на България и да възстанови статуквото.

Отначало Англия възприема извършеното в Пловдив дело като акция, провокирана от Русия. Но скоро Лондон осъзнават своята грешка. Тогава английското правителство решава да използва положението, за да отслаби максимално руското влияние в страната. И тъй, Англия се обявява в защита на Българското Съединение.

Германия общо взето подкрепя Русия в желанието й да свика международна конференция на великите сили. На Ото фон Бисмарк му се струва, че цялата история “ще бъде удавена в мастило”.

Франция също иска обща позиция на великите сили по българския въпрос, но същевременно предупреждава съседите на България да се въздържат от крайни мерки спрямо нея.

Сърбия реагира остро на Българското Съединение. Тя, както и Гърция, настоява пред великите сили за незабавно възстановяване на съществуващото положение. Двете държави дори искат териториални компенсации, тъй като България е нарушила регионалното отношение на силите.

От своя страна Османската империя заплашва, че си запазва правото да възстанови с оръжие собствеността си над Източна Румелия.

Това сериозно изплашва великите сили, които не желаят в този момент нов конфликт на Балканите. Ето защо те набързо подготвят своята конференция в Цариград, която започва в края на октомври 1885 г. по същото време в Сърбия е извършена мобилизация. Опитите на българското правителство да постигне споразумение с крал Милан пропадат. И все пак в България като че ли не вярват много на възможността сърбите да изпълнят заканите си въпреки зачестяването на гранични престрелки между български и сръбски военни части.

На 2 ноември обаче Сърбия обявява война на България.

Основната част от българската войска по това време е съсредоточена по южната граница, защото се очакват военни действия от страна на ощетената Османска империя. Западната граница е слабо охранявана. След изтеглянето на руските офицери от България войските остават под ръководството на млади български командири, главно капитани. А сръбската армия има зад гърба си две войни с Османската империя и е командвана от опитни генерали. Тя наброява около 60 000 души, разделени на две армии. Нишавската армия, която трябва да се придвижи на изток, да завладее София, след което да се събере до Ихтиманските възвишения и да посрещне идващите от източната граница български бойни части. Тимошката армия, на която е възложено да превземе Видинската и Белоградчишката крепости, след което също да се спусне към София и Ихтиман.

Обявената от сърбите война предизвиква невиждан патриотичен подем в цяла България. Навсякъде се сформират въоръжени доброволчески отряди. С доброволците, с източнорумелийската милиция, с опълченците българските войски надвишават числено сърбите. Но те се оказват твърде далеч от бойния театър. При тогавашния начин на транспортиране са необходими пет-шест дни, за да се придвижат до София. А за защита на границата с Османската империя също трябва да се оставят определени сили. В началото изглежда, че всички предимства са на сръбска страна. С изключение на невероятния боен дух на българите.

Още в първите ден–два сърбите срещат малко очакван отпор. Малобройните български отряди се сражават извънредно храбро и задържат придвижването на цели дивизии. В военния щаб надделява мнението, че главното сражение трябва да бъде дадено пред столицата – на Сливнишките възвишения.

На 3 ноември сърбите достигат Драгоман; на 4 ноември те едва се добират до Сливница. Изходът на войната решават тридневните боеве при тази позиция. Те започват на 5 ноември, когато ротмистър Атанас Бендерев разбива сърбите при височината Мека цръв. На 6 ноември отрядът на кап. Зафиров побеждава нашествениците при Комшица, което принуждава крал Милан да напусне бойното поле. Решителният бой за Сливница се води на 7 ноември. След кръвопролитната битка сърбите са победени при възвишението Три уши и панически отстъпват. Друга сръбска част е разгромена при с. Гургулят. Надвисналата над София заплаха е премахната.

Още преди решителните боеве при Сливница разположените по югоизточната граница войски извършват безпримерен в историята поход. Без никаква почивка, в студ, сняг и кал, войниците изминават по 50-60 км на ден, като някои части за две денонощия се придвижват на 130-140 км разстояние. Пред столицата ги посреща премиера П. Каравелов и след кратък отдих те са изпратени към Сливница.

Нишавската армия отстъпва. На 10 ноември сърбите са бити при Драгоман. На 12 ноември българите преминават границата и навлизат в сръбска територия. Отчаян, крал Милан търси помощ от великите сили. А междувременно след двудневно сражение (14-15 ноември) българите превземат Пирот. Пътя към Белград е открит.

В същото време малка българска част, начело с кап. Атанас Узунов, смело отблъсква всички пристъпи на Тимошката армия към Видин. А при Белоградчик сърбите са победени. До края на войната те не успяват да сломят българската съпротива и да овладеят Видин.

Спасението на Сърбия идва от страна на Австро-Унгария. На 16 ноември граф Кевенхюлер се явява в българската главна квартира и настоява за преустановяване на българското настъпление. Княз Александър І е принуден да се подчини и с това двуседмичната Сръбско-българска война приключва.

На 7 декември е подписано примирието, а след това започват преговорите за мирния процес. Те се водят в Букурещ, където на 19 февруари 1886 г.е подписан мирът. Той съдържа едно-единствено изречение: “Между Кралство Сърбия и Княжество България се установява мир от подписването на настоящия договор”. България не получава териториални придобивки, въпреки че нейните войски навлизат дълбоко в сръбски земи.

Независимо от победата на младата българска войска в тази война има огромно значение. Делото на Съединението е защитено по най-категоричен начин. След българската победа на Цариградската конференция не й остава нищо друго, освен да намери спасителна формула, която да примири Берлинския договор с Българското Съединение. Тя е изнамерена от Англия и гласи: българският княз се назначава от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия! На 24 март 1886 г. е подписан т. нар. Топханенски акт между България и Османската империя, с който се признава Съединението срещу отстъпването от българска страна на Кърджалийска околия и на няколко села по долината на р. Въча, обитавани изключително от мюсюлманско население.

Ден на Народните будители

2008-11-01T23:18:00.000+02:00

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."

29 октомври 1914 г. Яворов се самоубива

2008-10-29T10:21:00.000+02:00

На 29 октомври 1914 г. се самоубива големият български поет Пейо Яворов. Роден през 1878 г. в Чирпан като Пейо Тотев Крачолов, той учи в Пловдив, а от 1893 г. до 1901 г. работи в пощенските служби в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало и накрая в София. В края на XIX век влиза в контакти с ВМОРО и в началото на XX век дори повежда чета в Македония. Македонският му период е добре отразен в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909 г.).

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време - "Мисъл". През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", а по-късно става библиотекар и драматург на Народния театър. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която го затвърждава като величина в модерната българска лирика.

Фатална за поета се оказва връзката му с Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, за която той се жени през 1912 г. Запазената кореспонденция между тях свидетелствува за една бурна любов, белязана от съмнения и страсти. Трагичната развръзка започва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се самоубива, а Яворов прави опит да я последва. Изстрелът в слепоочието обаче само го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го вини, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва, този път успешно.

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

ВЪСТАНИЕТО НА АСЕНЕВЦИ.

2008-10-26T12:33:00.000+02:00

Много преди нашествието на норманите през 1185 г. Византия загубила контрол над Северна България. В обширната област между Дунав и Стара планина, наричана в официалните документи Паристрион, се разпореждали дребни феодали. Принудено често да се брани от връхлитащите го варвари, местното население привикнало да носи оръжие и да поддържа висок боен дух. Посочените обстоятелства дават отчасти отговор на въпроса защо в края на XII в. центърът на съпротивата се преместил от Македония в Мизия. Сред пъстрата мизийска аристокрация се откроявали двамата братя Теодор и Белгун-Асен. Стълкновенията с унгарци и нормани говорели за намалената ударна сила на византийското оръжие. Това подхранвало надеждата, че в евентуални военни действия срещу империята българите могли да се надяват на успех. Асеневци се явили при император Исак II Ангел и му поискали „едно малодо-ходно място", както и да бъдат зачислени в списъците на византийските стратиоти. Приемът бил хладен, последван от груб отказ. Асеневци напуснали лагера, заплашвайки с бунт. Заплахата не била емоционално празнословие, доказва го историографът Никита Хониат. Обидата на Асеневци и всеобщото недоволство от Извънредният данък (засягал предимно българите), данъчните чиновници лесно прераснали в открит бунт. За него съдействал и разпространеният слух, че покровителят на солунчани св. Димитър напуснал града и станал закрилник на българите. В края на месец октомври, когато се чествал празникът на св. Димитър, при освещаването на новопостроения храм двамата братя обявили началото на бунта с/у ромейската власт. Никита Хониат пише, че „сам Бог е съблаговолил да дари българите със свобода". Сред народа се засилвало решението, че „не е вече време да се седи, а трябва да се вземе оръжие и дружно да се върви срещу ромеите. Теодор се провъзгласил за цар на българите. След коронацията Теодор приел името Петър в чест на царя светец Петър I.
Наскоро след това въстанието обхванало цяла Северна България. освободените градове бил Велики Преслав - „твърде старинен град, цял от печена тухла", както ни съобщава Никита Хониат. Константинопол не успял да реагира поради заетостта му с отцепника Исак Комнин в Кипър. През лятото на 1186 г. командването на имперските войски поел лично император Исак II. Възползвайки се от падналата мъгла, ромеите преминали необезпокоявани старопланинските проходи. Асеневци не разполагали с достатъчно сили и бързо се оттеглили северно от Дунава. Скоро братята вече били в преговори с куманите за общи действия. ЗАВЪРШЕК НА ВЪСТАНИЕТО
През есента на 1186 г. българо-куманските войски нахлули в Тракия, като се разделили на два отряда. Единият, под командването на Добромир Хриз (сподвижник на Асеневци), се отправил към Македония, където се очаквало да вдигне на оръжие местното българско население, а другият останал да действа в Източна Тракия. През пролетта на 1187 г. византийските се насочили към яката Ловешка крепост. Неочаквано за императора обаче обсадата се затегнала, което го принудило да започне мирни преговори. Според постигнатото споразумение българите се задължавали да изпратят като гарант за мира във византийската столица най-малкия от братята Асеневци - Йоаница, наричан още Калоян, а императорът признавал властта на Асеневци над Мизия. Веднага след това Асеневци се заели да подновят старите крепости, да построят нови, както и да поставят гарнизони в повечето от тях. Като столица на възобновената държава се утвърждава Търново, град естествено защитен и недостъпен Международната обстановка дала надежди на Асеневци, че се откриват възможности да решат поне две от целите на освободителното движение: обединението на всички български земи под скиптъра на Търновския цар и признаването на царската титла от авторитетна международна инстанция. Удобен повод Асеневци съзрели в очакваното преминаване през българските земи на германската кръстоносна армия под предводителството на император фридрих I Барбароса.Тогава при германския император се явили пратеници на българския цар Петър, които предлагали помощта си на германците срещу очакваното приз-наване на владетелските им титли. Преговорите не постигнали нищо.
За урок на българите след изтеглянето на немците император Исак II подготвил голям поход срещу Търново. Фалшив беглец от града известил императора, че от север в помощ на обсадените прииждат многолюдни кумански отряди. Императорът заповядал незабавно изтегляне, но на връщане при Тревненския проход войската му била внезапно нападната и почти напълно разгромена.Година по-късно цар Асен, бил покосен от ръката на заговорника Иванко. Убиецът бил прогонен от Търново и на престола отново застанал Петър. Но само след година той също станал жертва на боляри заговорници. Със смъртта на цар Петър приключило освободителното движение на Асеневци. Когато властта поел най-малкият от братята, наскоро завърналият се от Константинопол Калоян, държавата притежавала достатъчно сили, за да посрещне новите изпитания.

Бербатов с нови два гола в Шампионската лига

2008-10-22T20:58:00.000+03:00

Димитър Бербатов отбеляза два гола във втори пореден мач на Манчестър Юнайтед в Шампионската лига. Този път българският голмайстор се разписа срещу Селтик, а тимът му спечели с 3:0 на "Олд Трафорд". Така Бербо за пореден път показа колко обича да играе в Шампионската лига и при завръщането си в турнира през този сезон сякаш се опитва с бързи темпове да навакса пропуснатите сезони. Той вече има четири гола и се очертава като претендент за голмайстор на състезанието, въпреки че е прекалено рано за подобни прогнози.

Двете попадения на Бербатов във вратата на Селтик обаче бяха, след като той беше в положение на засада, но това не беше отчетено от страничните съдии и головете бяха признати. Капитанът на българския национален отбор откри резултата в 30-ата минута. Тогава след ъглов удар и серия от рикошети Джон О`Шей отклони топката към Бербатов и той успя да я чукне покрай Боруц. В 51-ата минута пък след удар от пряк свободен удар на Кристиано Роналдо вратарят на гостите изби топката, но българинът бе на точното място, за да прати в мрежата.

Сър Алекс Фъргюсън направи някои промени в състава в сравнение в мача от Висшата лига срещу Уест Бромич в събота. Той реши да не рискува с Рио Фърдинанд, който е с контузия, и на негово място в центъра на защитата се появи Джони Евънс. Сред титулярите бяха още Андерсон, Гари Невил и Джон О`Шей.

Юнайтед започна вихрено срещата и бързо огранизира няколко опасни атаки. Селтик обаче се справи и в 12-ата минута застраши вратата на Ван дер Сар. Удар на Макгийди бе спасен от Ван дер Сар. Малко по-късно холандският страж отново трябваше да се намесва след страхотен шут на Колдуел. Като цяло "червените дяволи" контролираха събитията на терена, като бе очевидно, че Бербатов вече доста по-добре се разбира със съотборниците си и участва в почти всяка атака. В 28-ата минута Роналдо пропусна да се разпише, а две минути по-късно Бербатов откри резултата. До почивката домакините пропуснаха да увеличат преднината си, след като Боруц спаси удар на Рууни, а Флетчър направи пропуск от прекрасна позиция.

През второто полувреме преимуществото на Юнайтед дори се увеличи. В 51-ата минута Бербатов направи 2:0. Топката попадна в девятката на домакините, след като Боруц изби удар от фаул на Роналдо. Малко по-късно съдиите сякаш опитаха да се реваншират на шотландците и след двата гола от засада на българина, отмениха попадение на Рууни заради несъщетвуваща засада. Английският национал пропусна да се разпише в следващата опасна ситуация, след като не уцели опразнената врата. В 60-ата минута Алекс Фъргюсън реши да даде почивка на Бербатов и възможност да обере овациите на публиката. Българинът бе сменен от Карлос Тевес. До края на срещата "Червените дяволи" създадоха още няколко положения и Рууни успя да отбележи поредния си гол. Той получи една топка от Тевес в 76-ата минута и отличен нисък удар в долния десен ъгъл направи 3:0.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД - СЕЛТИК 3:0
1:0 - Бербатов (30)
2:0 - Бербатов (51)
3:0 - Рууни (76)

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД: Ван дер Сар, Г. Невил (59 - Браун), Евънс, Видич, О`Шей, Флетчър, Андерсон, Нани, Роналдо (82 - Парк), Бербатов (60 - Тевес), Рууни

СЕЛТИК: Боруц, Уилсън, Ловенс, Макманъс, Нейлър, Накамура (61 - Хатли), Браун, Колдуел, Робсън (61 - Малоуни), Макгийди, Макдоналд (77 - Шеридан)

Стадион "Олд Трафорд" - 74 655 зрители

Главен съдия: Франк Де Блеекере
Жълти картони: Ловенс, Хартли (Селтик)

2008-10-19T21:35:00.000+03:00

Екзекутиран е ген. Радко Димитриев

В град Пятигорск в Кавказ по присъда за "контрареволюционен заговор", произнесена от съветски революционен трибунал, е разстрелян генерал Радко Димитриев, воювал на страната на Русия в Първата световна война.
Генерал Радко Димитриев (Руско Д. Русков) е български военен деец, генерал от пехотата. Роден е на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Котленско. Той участва в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Радко Димитриев участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Той е русофил по убеждения и е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.).След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. В периода 1904-1907 г. се включва във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия, а в периода 1907-1912 г. е началник на трета военноинспекционна област. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г.) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.

Възмездието на поробените

2008-10-10T15:28:00.000+03:00

Атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 е отчаяна реакция на сръбските зверства в Македония

Убийството винаги смущава хората, карайки ги да тръпнат от изненада и страх. Но има и убийства, при които падат жертви жестоки насилници, мракобеси, или диктатори. Те се посрещат с облекчение от поробените, измъчените, озлочестените и отчаяните.

Огненият вихър на Първата световна война завършва в Париж, където, вместо да утвърдят правдата и хуманността, премахвайки причините за бъдещи изтребителни войни, озлобените победители предпочитат просто жестоко да накажат победените. Оставайки слепи и глухи за стоновете на онеправданите и поругани българи от Македония, жителите на Хърватска и унгарците от Войводина и Трансилвания.

В отговор, на 22.11.1918 се възстановява организацията на поробените македонски българи ВМРО – надежда за отчаяните, опора за слабите и сила за храбрите.

Нещастията и мъките на сънародниците ни

в Македония, останали под сръбска власт, са по-страшни дори от онези при турското робство. Българофобията се превръща в основно съдържание на националната политика на новосъздаденото хилаво и изкуствено подхранвано версайлско отроче, наречено Сърбо-хърватско-словенско кралство. Организатор и вдъхновител на насилията и мракобесието е сръбският крал Александър I Карагеоргиевич. Заел трона с убийства и интриги, той управлява с патологична злоба и омраза - чувства определящи най-вече отношението му към България. Известен е случаят, когато, по време на Балканската война, начело на сръбска войска, Александър влиза в Скопие и едно мило 10-годишно момиченце на име Веска Зойчева му поднася китка дъхави цветя с любов и уважение като на славянин, брат и съюзник. На въпроса “Па ща си ти?” (Каква си?), детето отговаря – “българка”. Побеснял от злоба августейшият съюзник му удря плесница. Позорният случай възмущава България и цяла Европа. Иван Вазов дори пише стихотворение, с което заклеймява самозабравилия се престолонаследник.

Особено тежко и непоносимо става положението на българите след преврата на крал Александър I през 1929. Терорът и преследванията срещу сънародниците ни в Македония и Западните покрайнини се засилват. Заедно с тях обаче, расте и омразата на угнетените българи и подтиснатите хървати и унгарци в шареното и изкуствено кралство на Карагеоргиевич.

Ньойският диктат окончателно превръща Македония в кървяща рана на Балканите, обилно поливана с кръвта на героите-революционери от ВМРО и сълзите на мъчениците-българи, останали под чуждо иго. През 1924 италианският в-к “Амброзиано” пише: “Македонският въпрос, пренебрегнат и забравен от различни дипломатически канцеларии, игнориран от множество конгреси и конференции е все още жив и дори по-страшен в неговата правдива простота... Европа има една неплатена сметка на македонските чети на свободата и смелостта.”

Междувременно, Югославия става център на европейската политика в Югоизточна Европа. Клемансо и Лойд-Джордж създават от Румъния, Чехословакия и Югославия т.нар Малка Антанта, насочена срещу Австрия, България и Унгария. Отношенията на победителите със страната ни продължават да се градят от позицията на силата, надменността, високомерието и бруталната арогантност.

В тези условия животът на македонските българи допълнително се усложнява. Насилията на окупаторите са ужасни. Въздухът около гях започва да мирише на барут. Дръзките атентати на Менча Кърничева във Виена, Мара Бунева в Скопие, Киро Григоров в Щип и Иван Момчилов в Белград показват на Европа и света, че българите в Македония обичат свободата и нямат намерение да се примиряват с новото робство.

Междувременно, на 9.02.1934 в Солун, по идея на френския външен министър Луи Барту, е създаден Балканският пакт – военно-политически съюз на Гърция, Румъния, Турция и Югославия, насочен срещу България. В самата България, след преврата от 19.05.1934, правителството на Кимон Георгиев води сервилна и угодническа политика към Югославия, предаваща интересите на българите в Македония и Западните покрайнини, както и тези на самата България. В рамките на новия курс е разтурена ВМРО. На 4.09.1934 в “Държавен вестник” е публикувана Наредба-закон за защита безопасността на държавата, чиито чл.1 забранява всякакви организации и групи, ”подбуждащи към враждебни действия спрямо чужди държави или които със същата цел си служат или искат да си служат с престъпления, насилия, въоръжени или терористични действия.”

Режимът нарежда масови арести на ръководители и обикновени членове на ВМРО, изпълнени са три смъртни присъди на осъдени активисти на Организацията. Публикувани са списъци и фотографии на обявените за държавно издирване революционери, сред които Иван Михайлов, Владимир Куртев, Кирил Дрангов, Георги Настев... и Владо Черноземски.

В такава обстановка се подготвя официалното гостуване на

Крал Александър в България

в края на септември 1934. Въпреки това, в навечерието на посещението му, нелегалната ВМРО уведомява правителството и Двореца, че няма да предприема действия срещу сръбския тиранин.

По време на визитата официозните български вестници се надпреварват да славословят “историческото посещение” като стъпка към побратимяване на съседните славянски страни, забравяйки за съдбата на българите, оставени от Ньойския диктат под властта на Югославия. Белградския вестник “Правда” пък пише: “Когато дойдоха в Белград, българите нищо не искаха от нас. Когато отидохме сега в София, ние нищо не искахме от тях”. Така всичко се оказва лесно и просто: няма заграбени български земи, няма българи, подложени на жесток гнет и асимилация; няма бежанци в България, оставили в поробената Македония имот и родна стряха; няма разделени семейства и фамилии.

След София, на 9.10.1934, крал Александър пристига на официално посещение в Марсилия с военния кораб“Дубровник”. Кралица Мария пътува с влак, защото не понася пътуването по море. След официалните почести августейшият гост се качва в открит автомобил, заедно с министър Барту. Срещу тях в автомобила сяда генерал Жорж.

Гостът и домакините са нервни и напрегнати. Кралят се измъчва от вътрешно напрежение и лоши предчувствия: и тук, както и в София не го напуска

Мисълта за възможно покушение

Все пак, в София го е успокоявало присъствието на цар Борис – владетел, уважаван и обичан от народа си, истински “цар-гражданин”. В съзнанието на Александър обаче е пресен споменът за съдбата на лакеите му, управлявали Македония – ген.Михайло Ковачевич и Велимир Прелич, получили заслужено наказание от македонските революционери. Това го кара да съжалява, че и в Марсилия не носи бронираната жилетка, с която не се разделя при посещението си в България от 27 до 29 септември.

Автомобилът се движи бавно и тържествено по улиците на Марсилия, охраняван от 1500 полицаи и жандармеристи и стотици цивилни агенти. Непосредствената охрана е поверена на двама полицейски офицери на коне. В последния момент е отменен полицейския ескорт на мотоциклети.

В 16.20 часа кортежът бавно се придвижва по улица “Ла Канебиер”. В този момент от тълпата изскача добре облечен млад човек, промъква се покрай коня на полицейския полковник Пиоле от охраната, и с вик “Вив льо Роа!” скача на стъпалото на автомобила с почетните гости. Преди полковникът да реагира, младежът вади два пистолета и започва да стреля срещу краля и френския министър. Смъртоносни се оказват още първите изстрели. Александър І умира веднага. Седящият в автомобила ген. Жорж се опитва да попречи на атентатора, но огнената градушка засипва и него. За по-малко от 10 секунди са изпразнени и двата пистолета. Всички куршуми са попаднали в целта. Чак след това полковник Пиоле съсича атентатора с два удара на сабята си, а полицаите от охраната стрелят срещу него. Разярената тълпа се нахвърля срещу убиеца с намерението да го разкъса . Полицията обаче успява да овладее положението и закарва атентатора в болницата. Заедно с него там е откаран и министър Барту. Той умира след около час, убиецът издъхва към 20 часа.

По-късно се изяснява, че атентатът е организиран от хърватската националистическа организация “Усташа”, подпомогната от ВМРО. Подготовката се извършва в лагера на организацията Янка Пуста, до унгарския град Надканижа. Определени са двама изпълнители- хърватинът Мийо Крал и българинът Владо Черноземски.

При обиска на атентатора, намират два пистолета, патрони и чехословашки паспорт с името Петер Келемен. Върху дясната ръка на убиеца обаче има татуирана емблемата на ВМРО и надписа “Свобода или смърт”, което показва участието Организацията. На 15 октомври Радио Белград обявява, че снимката в паспорта е на българския гражданин Владо Черноземски. Ден по-късно директорът на българската полиция Владимир Начев съобщава пред журналисти: “Господа, фактът, макар и печален, е верен. Дирекцията уведоми парижката и белградската полиция за този резултат”.

Под името Владо Георгиев Черноземски във ВМРО членува бъл-гаринът Величко Димитров Керин, роден на 19.10.1897 в с. Каменица, Пещерска околия (днес квартал на Велинград). Прадядо му по майчина линия е от с. Горно Драглище, Разложко. Величко служи като войник с 41-ви набор във II инженерна дружина, Пловдив, където става шофьор. Уволнява се през 1919. Година по-късно се жени за Донка Нейкова от с. Каменица. През 1923 се ражда дъщеря им Латинка. През 1925 се развеждат. По-късно се жени за Траянка Будева, с която живее в София до 15.07.1932, когато изчезва от България и следите му се губят .

Черноземски става член на ВМРО през 1922 в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Многократно влиза с чети в Македония и участва в над 15 престрелки с полиция и жандармерия. Проявява се като безумно смел човек. Стреля изключително точно денем и нощем. В Организацията Черноземски е познат като стегнат и дисциплиниран боец. За него клетвата и дългът към Македония са всичко, а борбата за освобождаването и става основен смисъл на живота му. Притежава силна воля и решителност. Не един път изявява желание да влезе в заседателната зала на Обществото на народите и се самовзриви за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи. Владее оръжието с изключително съвършенство. Оцелелият по чудо след атентата ген. Жорж разказва: “С пистолета манипулираше с прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки трагичността на момента”.

След Втората световна война се разбира, че атентатът е организиран от Абвера (германското военно разузнаване) като

Операция “Тевтонски меч”

Главен координатор на операцията е помощникът на немския военен аташе в Париж - капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел. През 50-те и 60-те години на миналия век гененерал Шпайдел е генерален инспектор на Бундесвера, а по-късно и командващ сухопътните сили на НАТО. През 1959 се появи интересният документален филм на ДЕФА “Операция “Тевтонски меч” - Генералът на смъртта” на съпрузите Анели и Андрю Торндайк.

Марсилският атентат се квалифицира и оценява по различни начини. Едни го смятат за акт на отчаяние, други – на насилие и тероризъм. В действителност, той изразява протеста на поробените българи в Македония срещу жестоката несправедливост, извършена от великите сили в Ньой и желанието за възмездие на сръбските безчинства и зверства в Македония.

“Извършеното от Владо Черноземски в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е съвсем ясно на всеки, който що-годе познава режима на крал Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнисли срещу него циле народи – като македонските българи, хърватите, албанците... Държавите, за които вестниците навремето често писаха, че били отговорни във връзка със станалото в Марсилия, са бивали някога против Югославия, някога с нея, сетне против нея и т.н. Само поробените си останаха неизменно против Югославия. А Черноземски бе само с поробените и с никого другиго.”
Иван Михайлов

100 години Независима България

2008-09-22T10:43:00.000+03:00

22.09.2008

22 септември 1908 год., княз Фердинанд Първи.

Днес се навършват 100 години от обявяването на Независимостта на България през 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново.

На днешния ден България е обявена за царство, а княз Фердинанд Първи приема титлата "цар на българите".

В издадения от него Манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят".

На 5 февруари 1909 г. Русия, първа от Великите сили, признава Независимостта на България.

На 6 април същата година с Цариградския българо-турски протокол Независимостта на България е призната и от Турция.

На същата дата е подписан и Руско-български финансов протокол, според който Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а тя от своя страна се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 милиона франка.

До средата на април Великите сили (10 април - Англия, Франция и Италия, а на 16 април - Германия и Австро-Унгария) и балканските държави (7 април - Сърбия и Черна гора) признават Независимостта на България.

С провъзгласяването на Независимостта на България на 22 септември се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

Петото Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г.) приема промени в конституцията, за да приведе текстовете й в нова редакция с оглед на обявената независимост.

Утвърдена е царската титла, засилени са правомощията на монарха във външната политика, намален е мандатът на Народното събрание на 4 години, министерствата стават 10.

Най-строго охраняваната тайна в държавата преди сто години е именно обявяването на Независимостта на България в старата столица.

За това свидетелстват спомените на Никола Мушанов, министър в правителството на Александър Малинов, припомнят изследователите от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

В спомените си министър Мушанов посочва, че с решение на правителството подготвяният исторически акт е държан в тайна и че дори княз Фердинанд не искал това да стане достояние в двореца или на членовете на неговото семейство.

Дел Пиеро върна Юве подобаващо в ШЛ

2008-09-19T00:27:00.000+03:00

Италианският гранд Ювентус победи с 1:0 Зенит в първи мач от група Н и се завърна подобаващо сред най-големите в Европа. Отново капитанът на "бианконерите" Алесандро Дел Пиеро се превърна в герой за тима, след като отбеляза единственото попадение в мача от пряк свободен удар в 76-ата минута.

Двубоят бе много равностоен, като се видя, че носителят на Суперкупата на Европа и купата на УЕФА е в по-добра физическа кондиция. Именно играчите на Дик Адвокаат започнаха по-добре и агресивно мача, като имаха невероятна възможност да открият, но Дани от две метра пропусна сам срещу Буфон в 11-ата минута. Последваха няколко добри атака на Юве, неуспешно завършени от Трезеге. В 25-ата минута Каморанези с глава прати топката в гредата след центриране на Дел Пиеро. Веднага след това трябавше да бъде заменен от Салихамиджич.

Второто полувреме започна отново по-добре за гостите, но Буфон не допусна гол. В 73-ата минута Поулсен с глава бе близо до гол, но стражът Малафеев изби в ъглов удар.

Две минути по-късно Дел Пиеро взриви трибуните след страхотен удар от фаул. Истината е, че руският вратар можеше да се представи и по-добре, след изстрела на Дел Пиеро по диагонала от 26 метра. До края на срещата “бианконерите” подпомагани от своите тифози, запазиха резултата и спечелиха първите си три точки.

Така Ювентус се завърна с успех след двегодишно отсъствие в Шампионската лига и европейските турнири.

ЮВЕНУТС - ЗЕНИТ 1:0

1:0 Дел Пиеро (76)

ЮВЕНТУС (4-4-2): Буфон; Григера, Легроталие, Киелини, Молинаро (57-Де Чиглие); Каморанези (31-Салихамиджич), Сисоко, Поулсен, Недвед; Дел Пиеро, Трезеге (87-Амаури)
Старши треньор: Клаудио Раниери

ЗЕНИТ (4-3-2-1): Малафеев; Анюков, Пюгрение, Крижанац, Ширл; Зирянов (80-Домингеш), Тимошчук, Денисов; Дани, Аршавин, Погребняк
Старши треньор: Дик Адвокаат

СЪДИЯ: Франк Де Блеекере (Белгия)

Питомците на Дом „Надежда” ще учат, за да сполучат

2008-09-16T12:42:00.000+03:00

Питомците на общински Дом „Надежда" в Бургас са достатъчно големи, за да си изкарват сами прехраната, но не се отказват от учението. Всички 8 младежи, понастоящем обитаващи Дома със статут на защитено жилище, се записаха като деветокласници във Вечерната гимназия, въпреки че през деня работят на различни позиции - сладкар, служител в социалния патронаж, фризьор и др.

На 15 септември кметът на Бургас Димитър Николов лично им връчи бележниците и им пожела успешно завършване на средно образование. Заедно със зам.-кмета д-р Лорис Мануелян, директорът на дирекция „Здравеопазване" д-р Ивайло Димитров и нач.-отдел „Социални дейности" в Общината Мая Казанджиева, Димитър Николов беше гост на тържество по случай първия учебен ден и 14-ия рожден ден на защитеното жилище с адрес ул. „Поп Грую"45. На него присъстваха още Виолета Радева - директор на секретариата на БЧК - Бургас, пресаташето на ОДП - Бургас Цветелина Рандева, спонсори и приятели на Дом „Надежда".

„Надявам се всички вие да запазите топъл спомен за пребиваването си в защитеното жилище", обърна се към младежите д-р Лорис Мануелян.

Дом „Надежда" дава временен подслон на лица в неравностойно семейно положение, на възраст над 18 години. Директор на защитеното жилище е Стефка Кокончева.

Бургаската полиция и община Айтос подариха празник на деца сираци

2008-09-15T20:39:00.000+03:00

Бургаската полиция и община Айтос подариха празник на деца сираци
14.09.2008

С много усмивки и трепетно очакване подрастващите от Центъра за работа с деца от улицата и Центъра за обществена подкрепа ще посрещнат първия учебен ден - 15-ти септември, убедени са Ръководствата на Областна дирекция на МВР - Бургас и Община Айтос. Причината е организираният от тях детски празник, посветен на началото на учебната година. Малчуганите от двата центъра, сред които и три трудноподвижни деца, посредством безвъзмездната подкрепа на фирма «МБус» бяха превозени до зоопарка в Айтос. С песни и закачки 30-те километра, делящи Бургас от Айтос, бяха преодолени, като за доброто настроение на шумните малчугани се погрижи персонала от фирма «МБус», с управител Румен Христов.

Пристигайки в Айтоския парк гълчавата и смеха на децата огласиха алеите, но вместо да се стреснат двете малки мечета - Ния и Бамби, с любопитство позираха пред малките природолюбители. Истински тест за познанията на подрастващите се оказа беседата на управителя на зоопарка - Росица Златева, която с изненада установи, че мнозина са добре подготвени и различават безпогрешно мъжкия от женския щраус. Клетките с маймуните, сред които и закачливите павиани поразиха подрастващите от двата центъра с изискани маниери при приемането на храна и шеговити номера, показани за забавление. Красивите видри изненадаха децата с дружелюбното си съжителство с щъркеловата двойка, а мързеливо излегналата се лъвица в знак на чест шумно изрази радостта си от срещата с бургазлийчетата.

Превъзбуденото настроение на малчуганите след разходката им в Зоопарка на Айтос, бе поукротено от занимателния разказ на грънчаря в етнографски комплекс «Генгера», който освен че предаде първи уроци при работа с глината на малките палавници, им показа свои творби, отличаващи се с изящество и неповторимост. Лично управителката на комплекс «Генгера» - Петранка Друмева посрещна своите гостенчета, като след увлекателна беседа за бита и етноса на българите, населявали Айтос през вековете, представи пред подрастващите и част от занаятите, които и до днес могат да се видят на живо в Айтоския етнографски комплекс - кошничарство, медникарство и художествени занаяти.

С кратко приветствие зам. кметът на Община Айтос - Рамадан Бехчет Нуретин, в качеството си на съорганизатор на празничния ден, пожела на малките палавници успешна учебна година, повече знания и шестици, като се ангажира и за в бъдеще да домакинства подобни благородни инициативи. Малкият Милан от училище «Св. Климент Охридски» връчи благодарствени грамоти от името на всички деца на зам. кмета на Община Айтос и представителя на фирма «Мбус», като подчерта надеждите си подобни празници да се провеждат по-често и с повече подрастващи. След официалната част, малчуганите се втурнаха към отрупаните с лакомства маси, като не забравиха за спомен да си направят и множество снимки.

Благотворителните инициативи спрямо подрастващите от Центъра за работа с деца от улицата и Центъра за обществена подкрепа, предприети от Областна дирекция на МВР - Бургас имат дългогодишни традиции. С особен трепет децата очакват Коледно - новогодишните тържества, Банго Васил, Денят на детето и 15-ти септември. Поощрението, оказвано от различни Общини в Бургаска област / Община Бургас, Приморско, Несебър и Айтос/, както и от частни фирми и лица, доказва че ресоциализирането на децата с увреждания или подрастващите от улицата е проблем, ангажиращ общественото внимание.

За Мара Бунева и сърбокомунистите в Македония!!!

2008-09-14T20:40:00.000+03:00

Мара Бунева е родена през 1902 г. в Тетово, Северозападна Вардарска Македония. Търсещият символика, лесно ще я открие както във фамилното й име, така й в родното и място. Този македонски край днес върви към пълна албанизация и отмиране на българщината. Борбеният дух е изместен от апатия и разложение, горепоместената песен е заменена от обидни квалификации и гавра над всичко българско. Сякаш един век разделя не само времето, но и друг народ… Семейството на Мара е будно и сравнително заможно. По-големият й брат Борис е изпратен да учи в известната Солунска гимназия, не само най-големият просветителски център в Македония, но и едно от най-добрите български учебни заведения въобще. По време на Междусъюзническата война той напуска града и бяга в България. Както много други синове на Македония постъпва във Военното училище. Завършвайки, е причислен към Кавалерийския полк на Негово Величество и участва в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. В началото на 20-те години жени с такова високо образование са изключителна рядкост и то не само в България. Не случайно Бунева прави впечатление на изключително силна личност от съвсем ранна възраст в столичното общество. Интересно е да се отбележи, че запазва бащината си фамилия и след като се омъжва за кавалерийския офицер Иван Хранков, приятел на брат й. Едва ли обаче някой очаква, че животът на надарената с грация и финес красива българка ще бъде толкова кратък и ще завърши така бурно.

Борис Бунев напуска армията скоро след края на Голямата война, за да се отдаде на революционната борба на поробеното отечество. Подобно на други български военни става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи. Постепенно привлича сестра си към структурите на ВМРО и в последствие особено към ММТРО (Македонската младежка тайна революционна организация). В София пред нея се очертават съвсем други перспективи. Занимава се с благотворителна дейност, грижейки се за сирачета и намиращите се в тежко положение македонски бежанци. Тежката съдба на поробените български краища след националното крушение намира съвсем директно отражение в столицата. На Мара е предлагано и да стане директор на девическа гимназия, ала напразно. Изборът да се жертва за Македония изглежда толкова тежък за крехките женски рамене, но тя го прави с непоколебима твърдост.

1927 г. е белязана от Скопския студентски процес (за него по-подробно виж статията за Димитър Гюзелов). Членовете на ММТРО са измъчвани физически и психически месец наред. При все това накрая държанието им е изключително достойно, с което на Белград е зашлевена оглушителна плесница. Истината за режима в Бановината не може да бъде потулена по никакъв начин. ВМРО издава смъртна присъда на главния следовател по делото и юрисконсулт на Скопското жупанство Велимир Прелич. За изпълнител е определена Мара Бунева. Покушението е добре обмислено и подготвено. Всъщност за спонтанна реакция не можа да става дума, което показва хладнокръвността на младата българка. От края на 1927 г. революционерката работи методично под прикритието на малко текстилно предприятие в Скопие в посока на планирания атентат. Проучва маршрутите, по които сърбинът се разхожда, кога излиза от службата си и отива на обяд. Всъщност тайната полиция подозира нещо и Прелич излиза единствено с охрана. Няма обаче как да предвидят източника на заплахата.

По пладне на 13 януари 1928 г. Прелич минава при Камен мост на Вардар. Към него се приближава стройна жена и преди охраната да усети заплахата го екзекутира с три куршума от упор, след което сама се застрелва в гърдите. Докато все още може да говори, промълвява, че е убила сръбският велможа заради мъченията над нейните братя студенти. Умира от раните си през нощта на 13 срещу 14 януари, като по този начин споделя съдбата на такива бойци на ВМРО като Владо Черноземски. Новината за подвига й обикаля цяла Европа. В Белград разбират, че дългата ръка на Ванчо Михайлов може да застигне всеки угнетител на българския народ в Македония и средства и изпълнители винаги ще бъдат намерени.

Сръбската власт отвръща на покушението с жесток терор. Отмъстено е й на семейството на Мара Бунева. По-малкият й брат Лазар, който е войник в санитарния полк в Битоля, е отвлечен от казармата и убит. Същото се случва й с друг неин роднина – тетовският адвокат Борис Андреев. Това което обаче сръбските палачи не могат да изличат е спомена в народната памет. Символът, какъвто е паметната плоча, поставена на мястото на разстрела на Прелич през 1941 г., след 1944 г. е разрушен. На същото поругаване стана обект и след подновяването си не веднъж през последните няколко години. Псувните, които се сипят по „българоманката”, са особено актуални днес. В безсилната си ярост сърбомакедонизмът обаче не може да промени миналото, колкото и да владее настоящето. Образът на една голяма българка продължава да не дава покой на множество дребни душици.

Инцидента пред плочата на Мара Бунева е типичен за еничарите в Македония.
На този фон реакцията на паразитите, вкопчили се в българската държава, макар и външно да изглежда съвсем естествена и защитаваща националните интереси, всъщност поразява със своето нагло лицемерие. Самият факт, че чак сега се обръща сериозно внимание на мерзката антибългарска пропаганда, водена от Република Македония в продължение на толкова много години, е унизителен. Истински чувстващите се българи при все това са длъжни да намерят начин за отпор въпреки предателската същност и роля на днешния политически елит. По-нататъшното отстъпление само ще насърчи и без това активните сърбомани в Македония!Това е мое лично мнение и не искам да ангажирам никого с него,но все пак крайна сметка сърбокомунизма ще умре и в този музей на Коминтерна,а именно БЮРМ(бивша югославска република Македония)!!!

Вардаро съхнел, Скопие плакал
от тиранино, сърбин Прелича.
Разплакал майки, разплакал деца,
ча са скопяни, ча са бугари.

Се налютила Мара Бунева,
Мара Бунева баш бугарка.
Насред Скопие, край Вардаро,
насред улица го пречекала.

Право стреляла - точно случила
баш тиранино, сърбин Прелича.
И се убила Мара Бунева,
зарад скопяни, зарад бугарско

123 години от Съединението на България

2008-09-06T19:36:00.000+03:00

06 септември 2008

Днес честваме 123 години от Съединението на България. Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885.

Съединението е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I.
6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.

2008-09-04T09:16:00.000+03:00

Бербатов в Юнайтед!

126 000 евро седмично ще получава Бербатов на “Олд Трафорд”

Димитър Бербатов най-после е футболист на Манчестър Юнайтед! Трансферната история, започнала преди около година и половина, приключи в последния възможен миг. Европейският клубен шампион плати 30,75 млн. паунда (38 млн. евро) на Тотнъм минути преди затварянето на трансферния прозорец в понеделник вечерта. Българинът ще получава на "Олд Трафорд" 100 000 паунда седмично (126 000 евро), договорът му е за 4 години. Освен трансферната сума Тотнъм прибра под наем за една година нападателя на Юнайтед Фрейзър Кембъл.
Драмата стигна своя връх в последните часове преди затварянето на пазара. Манчестър Сити предложи повече пари за българина и получи разрешение от Тотнъм да преговаря с играча. Мениджърът на Юнайтед сър Алекс Фъргюсън обаче не позволи Бербатов въобще да стигне до преговори с градския съперник, като го взе предвидливо от летището.
- Не преговаряхме със Сити, защото офертата дойде в момент, когато бяхме в колата с Фъргюсън - разкри агентът на Бербатов Емил Данчев.
- Готов съм да живея на палатка пред стадиона на Юнайтед - коментира самият Бербатов.

България победи Боснa

2008-08-21T21:24:00.000+03:00

СЛЕДВАЩ МАЧ

ЧЕРНА ГОРА - БЪЛГАРИЯ

На 6 септември Пламен Марков и момчетата му стартират световните квалификации с гостуване в Подгорица.

България се наложи с 2:1 над Босна и Херцеговина в контролна среща, която се игра в Зеница. Двете попадения за нашите вкара капитанът Димитър Бербатов, който
увеличи актива си на 41 попадения с националната фланелка. Дебют за отбора пък направиха централният защитник на ЦСКА Иван Иванов, както и Станислав Манолев от Литекс, който беше използван като десен бек. Това беше първа среща в историята между национални отбори на България и Босна и Херцеговина.

Босненският 34-годишен ветеран Нермин Шабич пък изигра своя последен мач за националния отбор на страната. Той напусна терена в 9-ата минута при бурните овации на домакините, а след това получи и награди. Самият Шабич е роден в Зеница и този жест му беше направен от новия селекционер на босненците Мирослав Блажевич.

С контузия напусна терена още преди да изтече и половин час от игровото време централният защитник на Лестър (Англия) Александър Тунчев.

Домакините започнаха по-активно срещата и до 5-ата минута създадоха две добри възможности за гол, в които беше замесен все Златан Муслимович. В 5-ата минута нападателят на гръцкия ПАОК излезе сам срещу вратаря Димитър Иванков, но българският страж парира и при рикошета Александър Тунчев изчисти.

Макар и да не отправиха нито един удар в босненската врата до 25-ата минута, българите излязоха напред в резултата точно тогава. Левият бранител Сафет Надаревич върна неразчетено топката към своя вратар Брашнич, Димитър Бербатов бързо пресече слабия пас и сам срещу вратаря без проблем откри резултата.
Веднага след гола домакините реагираха като ужилени и в ответната атака Миралем Пянич стреля от границата на наказателното поле. Българският вратар Димитър Иванков обаче улови топката. Пет минути по-късно при центриране от ляво отново Пянич имаше възможност, но топката беше изчистена от влезлия като резерва Валентин Илиев.

Домакините продължиха да бъдат по-активния отбор, като пас на Пянич елиминира Вагнер и Томашич и отиде у Муслимович. Ударът му обаче в 44-ата минута мина високо над вратата.

Веднага след началото на второто полувреме босненците упражниха натиск, но ударите на Муслимович и Спахич не намериха мрежата зад вратаря Димитър Иванков. В 58-ата минута Димитър Бербатов удвои аванса на България, след като засече перфектно центриране на Мартин Петров от левия фланг при контраатака.
Босненският централен бранител Бранимир Байич сбърка сериозно, след като остави Бербатов да го изпревари и да разстреля вратаря Брашнич с глава.

Все пак домакините върнаха веднага един гол чрез Сенияд Ибричич, който вкара с глава при ответната атака. Защитникът на Литекс Джемал Берберович прехвърли цялата защита с центриране от дясно, защитниците на България и вратарят Колев не пресекоха паса и за Ибричич не беше проблем да вкара.

Буквално минута по-късно пред Димитър Бербатов се откри нова възможност да вкара. Идентична атака като при втория гол и центриране на Мартин Петров намери Бербатов, но ударът му с глава беше избит с крак от вратаря Брашнич.

В 73-ата минута капитанът на босненците Звездан Мисимович стреля от 20 метра при рикошет, но намесата на Стоян Колев помогна на кълбото да излезе в аут. Димитър Рангелов, който замени през второто полувреме Здравко Лазаров, не успя да засече
топката при рикошет буквално секунди след това.

Босна и Херцеговина- България 1:2 (0:1)
голмайстори: 0:2 Димитър Бербатов 25, 58, 1:2 Сенияд Ибричич 59
главен съдия: Драготин Станкович
помощници: Бранислав Павлович, Раде Булетич (и тримата от Сърбия)
Стадион Билино поле: 7 000 зрители
жълт картон: Захари Сираков (България)
Състави:
Босна и Херцеговина: Горан Брашнич, Джемал Берберович, Емир Спахич, Бранимир Байич (60- Иван Раделич), Нермин Шабич (9-Бранислав Крунич, 46- Ведад Ибишевич), Миралем Пянич, Дарио Дамянович (77- Марио Божич), Златан Муслимович, Звездан Мисимович, Семияд Ибричич (74- Саид Хусаинович), Сафет Надаревич (61- Марио Юрич, 85- Дарко Малетич)
България: Димитър Иванков (58- Стоян Колев), Захари Сираков (83- Станислав Манолев), Александър Тунчев (28- Валентин Илиев), Игор Томашич (69- Иван Иванов), Станислав Ангелов (46- Станислав Генчев), Велизар Димитров, Димитър Бербатов, Здравко Лазаров (58- Димитър Рангелов), Мартин Петров, Стилиян Петров

Културна програма за месец август

2008-08-06T21:26:00.000+03:00

05.08. 2008 г.

20.30 ч.

КОНЦЕРТ НА ЧЕШКА ДЖАЗ ГРУПА

"ONDREJ PIVEC & ORGANIC QUARTET"

Сцена „Охлюва"

07.08. 2008 г.

21:00 часа

КОНЦЕРТ на ВЕСЕЛИН МАРИНОВ

ЛЕТЕН ТЕАТЪР

11.08.- 15.08. 2008 г.

20.30 ч

МЕЖДУНАРОДЕН

ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ

ЛЕТЕН ТЕАТЪР

15.08.2008 г. - 15.09.2008 г.

„ПРИЯТЕЛИ НА МОРЕТО"

БИЕНАЛЕ

Национална изложба

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ " П.ЗАДГОРСКИ"

Гр.Бургас

15.08. - 17.08.2008 г.

MTV ФЕСТИВАЛ

ЦЕНТРАЛЕН ПЛАЖ БУРГАС

23.08. и 24.08. 2008 г.

„КОМИЦИТЕ"

ШОУ - СПЕКТАКЪЛ

ЛЕТЕН ТЕАТЪР

26.08.2008 г.

21.00 ч.

КОНЦЕРТ

„ВИРТУОЗИТЕ НА БЪЛГАРИЯ"

С участието на : ИВО ПАПАЗОВ,ПЕТЪР РАЛЧЕВ,ГЕОРГИ ЯНЕВ,АТАНАС СТОЕВ

И ОРКЕСТРИ - „КАНАРИТЕ","ТРАКИЯ" и "ОРФЕЙ"

ЛЕТЕН ТЕАТЪР

"Българе” в Бургас след 3 години прекъсване

2008-07-24T10:37:00.000+03:00

Националният фолклорен ансамбъл "Българе” гостува за първи път в Бургас след 3-годишно прекъсване. Танцовата формация ще представи впечатляващия исторически спектакъл "България през вековете” от 21.30 часа тази вечер в Летния театър. Премиерната за бургазлии постановка ще се проведе под патронажа на кмета Димитър Николов и със съдействието на Община Бургас. Грандиозният и зрелищен спектакъл представя една въздействаща историческа разходка от времето на Стара Велика България и легендата за Пагане до събитията на XX век, предопределили съдбата на страната ни. По инициатива на Община Бургас безплатни билети за предстоящия спектакъл ще бъдат предоставени на Дома за стари хора и Центъра за социална рехабилитация в града. Хан Кубрат, княз Борис I, цар Симеон Велики, четници и герои от войните ще шестват по улиците на морския град непосредствено преди началото на концерта. Атрактивното дефиле ще стартира в 18.15 часа от площад "Тройката" и ще премине по улица "Александровска” до площада пред сградата на Община Бургас. Оттам след кратка пауза разнородната и внушителна трупа ще продължи по улица "Богориди” до Морската градина и Летния театър, където ще започне историческият танцов спектакъл.

2008-07-19T22:19:00.000+03:00

България

(Георги Джагаров)

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!